Ольга Мальцева-Арзиани
ЖЁЛТОЕ ПЛАТЬЕ В ЧЁРНЫЙ ГОРОШЕК.
Припорошило порошей
Страшные годы войны.
Жёлтое платье в чёрный горошек -
Нам о тебе снятся сны.
Помним, тогда на вокзале
Ты провожала нас в путь.
В платьице жёлтом, в чёрной печали -
Капали слёзы на грудь.
Время любви в дверь стучало,
Но началась вдруг война.
Фото прислала - лётчицей стала,
Китель, на нём ордена.
Нас наши мамы дождались,
Оба вернулись с войны.
А о девчонке в жёлтеньком платье
Снятся нам грустные сны.
В рамочке старое фото.
Сняты на нём мы втроём.
И почему-то, и для чего-то
Ты в жёлтом платье своём.
Чтоб наши дети узнали,
Как мы любили тебя.
Как в жёлтом платье, в чёрной печали -
Нас провожала, любя.
* * *
ЖЪЛТА РОКЛЯ НА ЧЕРНИ ТОЧКИ
Дословен превод : Генка Богданова
Покрива ситен сняг
страшните години на войната.
Жълта рокля на черни точки –
ние сънуваме в нашите сънища.
Помним, тогава на гарата
ти ни изпращаше на път.
В рокличка жълта, в черна печал
капеха сълзи на гърдите .
Време за любов чукаше на портите.
Но започна изведнъж война.
Снимка изпрати – пилот стана
а на китела - ордени.
Ние нашите майки дочакахме..
И двете се върнаха от войната.
А за девойчето с жълтата рокля
сънуваме сънища тъжни.
В рамчица – старата снимка.
На нея сме снемани тримата.
И защо ли , и за кого ли,
ти си в своята жълта рокля?
За да узнаят децата ни
как те обичахме.
Как в жълта рокля, в черна мъка.
Ти ни изпращаше влюбена.
ЖЪЛТА РОКЛЯ НА ЧЕРНИ ГОЧКИ
Литературен превод: Генка Богданова
Покрива вече ситен сняг
годините на войната.
А ние сънуваме пак
жълтата рокля позната.
Помним. На перона прашен
в рокля жълта с точки черни,
изпрати тя в пътя страшен
двама приятели верни.
Беше тъжна и влюбена,
с мечти от война погубени.
Снимка прати. Пилот бе тя.
Беше смела! Но „отлетя”.
Среща с майки дочакахме.
Върнахме се от войната.
А за нея дълго плакахме.
Да, раздели ни Съдбата!
Ние пазим снимка стара.
Трима сме. Пътят ни чака.
Рокля жълта… Тъжна гара.
За кого се бе облякла?
Пиша.Да знаят децата,
колко тя ни обичаше!
С мъката черна в душата,
обляна в сълзи тичаше.