И пак рисувам
Тишината…
Безвремие в едно
прекрасно тяло.
Четките са неми
в самотата.
А платното,
както винаги…
Суетно бяло!
***
Като мечтание
греховно,
разположена
в креслото…
В хола.
Тя позира
невинно-виновно,
ледено…
Гола.
Тишина.
Б.Калинов
03.01.2011.
Пловдив