Пишу тебе письмо.
Оно запутано. Как я.
Уверен, ты видела Персеиды.
Над морем.
Так и со словами,
которые я пишу или написал.
Я не помню.
И всегда они другие.
Не те, которые хотел сказать.
Или сказал?
Я не помню.
Я оставил мысль,
как путник в поисках
гавани.
Там отчаливают корабли.
Все дальше.
И дальше...
Могу ли увидеть тебя,
идущей вдоль мощеных улочек,
где меня не было,
встретить тебя и сказать,
что любовь - одна.
Не помню, сказал ли тебе.
В общем, я не знаю, можно ли оттуда
куда-то пройти.
Не знаю, видела ли ты
Персеиды и море.
Я не помню.
Напишу ли еще другое,
но одно -
одна.
Я не помню.
перевод с болгарского: Елена Сапранова
оригинал:
Писмо
Пиша ти писмо.
То е объркано. Като мен.
Сигурно си виждала Персеидите.
Над морето.
Така е и с думите,
които ти пиша или съм писал.
Не помня.
И все са други.
Не тези, които бих искал да кажа.
Или съм казал?
Не помня.
Изоставил съм мисълта
като пътник, който върви
към пристанище.
Корабите от там тръгват.
Все по-далече.
По-далече ...
Дано да те виждам,
как вървиш по-малките калдъръмени улички,
по които не съм минавал,
за да те срещна и да ти кажа,
че любовта е една.
Не помня, дали ти го казах.
Всъщност, не знам, дали от там
се минава за някъде.
Не знам, дали си виждала
Персеидите и морето.
Не помня.
Пиша ли нещо друго,
освен едно -
една.
Не помня.