На востоке пугливый рассвет зарождался, сгоняя луну,
Чей серебряный трепетный след не давал двум влюбленным уснуть.
Нежно сушу ласкал океан, обнимая волной берега,
Томной негой стелился туман по телам в росяных жемчугах.
Жгли, касаясь крылом, мотыльки из порхающих жаждущих рук,
Поцелуи бегущей рекой уносили в неведомый круг.
И она открывалась ему, как невинный цветок на заре,
И в безумстве, к нему одному устремлялась в блаженство и грех.
Он был нежен, не зная границ, таял точно туман на губах,
Страстный танец то в выси, то вниз сквозь несвязные мысли, слова.
Эта вспышка, как яростный взрыв, осушила, повергла, сожгла.
И усталость, и нежность, и крик, и вулкан, осушённый дотла...
Он дарил ей и нежность и свет, и цветок раскрывал лепестки,
Сквозь изломы растраченных лет проросли молодые ростки...
*
Перевод на болгарский язык Мария Магдалена Костандинова http://stihi.ru/avtor/mariniki
Той и дари утрото светло...
На изток разсъмване сияйно се зараждаше, прогонвайки луната, чиято сребърна следа не даваше на двама влюбени да заспят. Сякаш океанът милваше сушата, прегръщайки я с вълните си нежни. Нега от топлата вода, през мъглата - бисерна роса по телата. С леки крилца се рееха пеперуди от пърхащите, жадуващи ръце и целувки, и отнасят се по течението на реката в невидим кръг. И тя му се откриваше, като невинно цвете пред зората, и безумно към него единствено се устремяваше в нирвана и грях. Той беше безбрежно нежен, като мед с мляко върху устните, в страстен танц - трепет на ресници и несвързан шепот на слова.
Тази въздишка, като атомен взрив, изсуши всичко, изгори. И умора, и нежност, и вик,
и вулкан, догарящ докрай...
Той и дари утрото светло на изтока, и цветето разтвори листенцата си нежни, през отломките на пропилени години
пораснаха млади филизи...