Вселенская игра...- судьба тасует мысли...
А я - одна из карт в колоде временной...
И главное - следить, чтоб совесть не зависла
Меж Небом и Землёй, когда придут за мной...
Эмоции бурлят,.. и прикуп неизвестен...
Как важно наперёд продумать каждый ход.
И если ты сглупил иль, попросту, не честен,
"Ответишь за базар", когда пора придёт...
Нам дарят жизнь и смерть возможность сотворенья,
Но лишь судьбе дано - решать, во что играть...
Так пусть горит в сердцах источник вдохновенья,
Чтоб мы в любых мирах могли душой летать!..
Сгорает пламя чувств, уходят в бездну годы...-
И карты бытия развеет время в прах...
Когда Творец мой Дух достанет из колоды,
Я осознаю вмиг, что Вечность не игра...
*
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за яркий и глубокий перевод моего стихотворения:
Вселенската игра…- съдбата ни разбърква мислите…
Вселенската игра…- съдбата ни разбърква мислите…
А аз – една от картите съм в колодата временна…
И главното е – да се следи, съвестта да не виси
между Небето и Земята, когато дойдат за мен…
Емоции кипят,… и резултатът е неизвестен…
Колко важно е напред, да се премисля всеки ход.
И ако си сглупил, или просто, не си бил честен,
ще отговаряш за това, когато му дойде времето…
Даряват ни с живот и смърт, възможност за творение,
но единствено съдбата ни решава, как да се играе…
Нека да гори в сърцата източник на вдъхновение,
в любими светове да можем да летим с душите!
Изгаря пламъкът на чувствата, отиват си годините…-
и картите на битието ще превърне времето във прах…
Когато Творецът моят Дух се падне от колодата,
ще осъзная мигновено, че Вечността не е игра…
*
*
иллюстрация - итальянские старинные карты
- Minchiate Fiorentine Florentine playing cards