Из прошлой жизни... - десять лет назад...
* * *
Высота падения...
В водоворот предсказанных потерь меня судьба затягивает страстно...
И эта боль по-своему прекрасна – бояться больше нечего теперь...
Ещё немного дёргаться пытаюсь, но лишь сильнее в точку я сжимаюсь...
И улетаю глубже в Пустоту, чтоб ощутить полнее высоту...
паденья...
* * *
Прозрение...
Души клиническая смерть меня смиренью научила... - прогнулась каменная твердь и о прощенье возопила...
И улетевшая душа, почти дошедшая до края, вдруг оглянулась, чуть дыша, и улыбнулась, замирая...
Вдруг засияли небеса, и дух припал к златому трону, когда расправив паруса, душа неслась по небосклону сквозь бездны звёзд и вихрь планет...
Я вдруг прозрела и проснулась,.. а всюду ясный божий свет... - душа опять ко мне вернулась...
* * *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за яркий и глубокий перевод моего стихотворения:
На душата клиничната смърт смирено ме научи...
.
От изминал живот...десет години назад...
* * *
Височината на падането...
Във водовъртежа на предсказани загуби съдбата страстно ме стегна…
И тази болка е по своему прекрасна – и няма за какво повече сега да се боя…
Все още се гърча понякога, но пък все по-силна се връщам към себе си…
И отлитам надълбоко в Празнотата, за да усетя напълно височината…
на падането…
* * *
Благата вест
Престанах да си късам нервите и с кал да замерям цветя…Престанах всичко да смятам по пътя си жизнен…
О щастие!...-чудо на чудесата!...- отслабна напора на съдбата…-ударите от минали стихии смекчиха се...
В миг сред световете изгубени Господ ме намери, и над душата ми наранена благата вест прочете…
След това от коленете ми издрани Творецът ме вдигна…- духът ми, излязъл от огъня, от щастие засия…
И обезсилено мълчеше болката прозряна, когато във себе си Потокът Небесен ме прибра…
* * *
Прозрение...
На душата клиничната смърт смирено ме научи…- огъна се каменната твърдина и за опрощение зарида…
И отлитащата душа, почти стигнала до края, изведнъж се огледа, едва дишайки, и усмихна се, замирайки…
Засияха изведнъж небесата, и духът към трона златен се понесе, когато платната разтваряйки носеше се душата по небосклона
през бездни от звезди и вихър на планети…А аз прозрях и се събудих,…и навсякъде Божията светлина сияеше…- и пак душата ми към мен се върна…
*
2000г.
"Сквозь Время и Пространство"
*Значение слова "ВОЗОПИТЬ" в толковом словаре Даля:
ВОЗОПИТЬ - или возопиять, начать вопить, КРИЧАТЬ, выть, голосить; взвопить; но возопить более означает взывание словесное, а взвопить, голосное, одно рыдание.