К. Георгиев Стакан

            
Красимир Георгиев
    Чашата

Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
- Аз ще горя! - каза огънят.
- Аз ще грея! - каза слънцето.
- Аз ще сияя! - каза луната.
- Добре - съгласих се и попитах, -
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?


Красимир Георгиев
   Стакан (перевод Б. Краковского)

Уселись как-то сверху на стакан
Яркое солнце, пламя и луна.
Солнце сказало: Всех я стану греть.
Пламя сказало: Стану я гореть.
Луна сказала: Стану я блестеть.
- Друзья мои, спросить позвольте мне:
Вы хоть и сверху,
Почему ж на дне?