Неразказано

Борис Калинов
Следзалезни
искрици…
Звездно, приказно
небе
прегръща
влюбено Родопа-
там високо
над разпаления
Огън.
Вятърът се гали
шепнещо в косите
и все присвива
твоите зеници…
Изгарящи дълбоко!
Докосват…
Докосват нежно
търсени ръце,
мълком
щастие познали.
И гласове…
Гласове на нощни птици
вещаят
в тъмнината
пътища за сбогом.
Било ли е?
Едва ли…

Б.Калинов
20.Април.2011г
Пловдив