Перевод с Болгарского языка
стихотворения Марии Магдалены Костадиновой
Рисуешь с любовью
Ты облик мой нежный
Из лунного света,
Что в серны глазах,
Меня пьешь по капле
Глотками безбрежно,
Как чистые росы
На жизни кустах.
Поверх нежных красок
Цветного блаженства
Меня растворяешь
Весенним дождем,
И в радугу ласок
Опять превращаешь,
Касаясь ладонью
Любви.К ней идём.
По радуге рая
Меня вновь рисуешь
Ты цвета касаньем
На неба холсте,
Свободно играет
На локонах Солнце.
Картину с названьем
«ЛЮБОВЬ» даришь мне
*********
КАРТИНА...
Мария М.Костадинова
Изписваш със любов
лика ми нежен
като лунна светлина
в очите на сърна...
копнежно и на глътки
ме отпиваш
превръщаш ме
във чисти капчици роса...
Върху нежни цветове
ме разпиляваш
като след пролетен
пречистващ дъжд...
после в слънчева дъга
ме претворяваш
с пръсти от любов
на влюбен мъж...
По дъгата с обич
всеки цвят рисуваш
многоцветна
по небесното платно...
на воля слънцето
играе във косите ми
в картината
наречена от нас Любов...