Красимир Георгиев
Жена без сянка
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
Дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд…
Съдбата на едно ребро Христово-
жена без сянката на мъж.
Красимир Георгиев
Женщина без тени
Печаль глубокая в твоих глазах видна,
Печаль глубокая с оттенком одиночества.
Словно в бескрайнем космосе одна
Планета из былого множества.
Часы судьбы отсчитывают снова
Дождём песчинок уходящий день…
Тебя, творение ребра Христова,
Мужская не коснётся тень.