Красимир Георгиев
НА ЖЕНА МИ
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е –
сват ще ни бъде сама
съдбата ни.
И три знахарки –
врачки-магьоснички,
ще поканим на сватбата –
кротко ли, тихо ли
ще издигнат те своите
тайнствени тостове
върху очите ни,
върху очите ни.
– Нека лъжата
да бъде раздяла за тях,
нека лъжата
да бъде болка!
– Много ли, малко ли
нека да страдат,
ах, колко ли ще е,
колко ли?
– Снежен човек да направят
с ръцете си
в брачната нощ,
като жив да е
и
колкото дни преживее
човекът им,
толкова
да са щастливи!
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е;
раздяла,
болка може да бъде само лъжата.
Написано: 31.12.1977 г.
Ольга Ступенькова
Когда снежинки полетят нежные
Когда снежинки полетят нежные.
Задышит свежестью зима.
Знай! Это добрая примета нашей встречи,
Моя жена!
Судьба нам станет сватьей лучшею.
Ты ей поверь.
Гадалки знатные на свадьбе таинства
Откроют дверь.
Заздравный тост произнесут в честь нас,
Глядя в глаза:
- Вас ждет, касатики,разлука скорая
И боль-беда!
Страданий столько Вам на долю выпадет,
Как снежный холм.
Но Вы их, деточки, преодолеете.
Ведь Вы вдвоем!
Придется счастья Вам и горя лютого
Хлебнуть до дна.
Но только лжи меж Вами, голубки,
Не будет никогда!
Когда снежинки полетят нежные.
Задышит свежестью зима.
Знай! Это добрая примета нашей встречи,
Моя жена!
20.06.2011 15:22 •