(С болгарского)
* * *
Я укрылась в тёплом ветре,
что летит тебе навстречу
и трепещет тополями.
Поздно нам любить друг друга.
Не сложить из половинок
горького родного слова.
Неужели ты уверен,
что возможно сочетанье
существительного «счастье»
с прилагательным «разумный»?
И тону я в этом ветре
с безысходною надеждой,
что пронизывает слепо
неприкаянную нежность.
* * *
Скрих се в този топъл вятър,
който срещу тебе тича
и тополите премята.
Късно е да те обичам.
Късно е да бъдем части
от една горчива дума.
Мислиш ли, че има щастие
с прилагателно “разумно”?
И потъвам в този вятър
с безизходната надежда,
че пронизва необята
неизпратената нежност.
-------------------------------------
КАПРИЧЧИО
Окно нарисовало чьё-то лицо.
Или лицо нарисовало чьё-то окно.
Ведь это, в сущности, значенья не имеет
для голубя там, на карнизе.
Песчинка падает назад, в небытие,
его пронзая.
Из тёплого сосуда излетает
звенящий мыслями автобус,
а может, только дождь звенящий.
Я падаю, а может – вовсе нет;
ведь это, в сущности, значенья не имеет,
когда тебя придумывает кто-то, –
вот так скучающая кошка
придумывает птицу на карнизе.
КАПРИЧИО
Прозорецът е нарисувал
едно лице. Или лицето
е нарисувало прозорец.
Това е всъщност без значение
за гълъба върху перваза.
Търкулва се назад троха
към нищото. И го продънва.
От топлия съсъд излита
бръмчащ от мисли автобус
или един дъждец бръмчащ.
И падам или пък не падам -
това е всъщност без значение,
когато някой те измисля,
както скучаещата котка
измисля гълъб на перваза.
-----------------------------------