Ольга Мальцева-Арзиани
Солнечный снег средь полей заискрится,
Ну а пока осень сходит с ума.
Нежный сентябрь, бабье лето ей снится,
А за окошком то дождь, то туман...
Солнечный снег мы однажды увидим
Утром проснувшись среди серебра,
Осени будет немного обидно,
Но что же делать? Прощаться пора...
Жёлтый восторг паутинок осенних
Сменим на жемчуг снежинок ночных,
Из-за дождинок холодных последних
Ветер промёрз, загрустил и затих.
Скоро всё это нам будет лишь сниться:
И бабье лето, и дождь, и туман...
Солнечный снег - он, вот-вот, заискрится...
Ну, а пока - осень сходит с ума...
* * *
СЛЪНЧЕВ СНЯГ СРЕД ПОЛЕТО ИСКРИ
Литературен превод: Генка Богданова
Слънчев снегът сред полето омайно искри.
Какво е туй? Есента полудя, може би?
Септември пеперудено лято сънува,
а зад прозореца ту дъжд, ту мъгла плува…
А слънчев сняг само веднъж ще видим ние.
Утре земята бяло сребро ще покрие
и на есента ще й бъде малко обидно.
Какво да прави, да се прощава е видно.
Жълтият възторг - паяжинките есенни,
от перлите снежни ще бъдат заместени.
Премръзнал в студения дъжд, вятърът кихна,
спря тъжен, учуден и унило притихна.
Слънчев снегът сред полето омайно искри.
Какво е туй? Есента полудя, може би?
Септември пеперудено лято сънува,
а зад прозореца ту - дъжд, ту мъгла плува…
* * *