Каза ми: -Душата ти е волна...
и сякаш, че се натъжи,
сърцето ми пък доброволно,
заключено е в нечии гърди.
Какво тогава да ти дам,
за да изплатя дълга си?
Че ти си като храм,
притихнал в светостта си.
От волния си полет ще ти дам.
Да бъдеш с мене волен като птица
и в полет, към безкрайността,
радостта да засияе кат зорница.
Послушай тишината на нощта
и, ще узнаеш тайната на моята душа.