КАРТИНА...
Мария М.Костадинова
Изписваш със любов
лика ми нежен
като лунна светлина
в очите на сърна...
копнежно и на глътки
ме отпиваш
превръщаш ме
във чисти капчици роса...
Върху нежни цветове
ме разпиляваш
като след пролетен
пречистващ дъжд...
после в слънчева дъга
ме претворяваш
с пръсти от любов
на влюбен мъж...
По дъгата с обич
всеки цвят рисуваш
многоцветна
по небесното платно...
на воля слънцето
играе във косите ми
в картината
наречена от нас Любов...
КАРТИНА...
Авторизированный перевод с болгарского
Ольги Мальцевой-Арзиани:
Вырисовываешь с любовью
лик мой нежный
Словно лунный свет
в очах серны...
Мечтательно по глоткам
меня отпиваешь
И превращаешь меня
в чистые капельки росы...
Поверх нежных
разноцветных красок
растворяешь меня
словно после
весеннего очищающего дождя...
А после в солнечную радугу
меня превращаешь,
прикасаясь
любящими пальцами
влюблённого мужчины...
По радуге
с любовью каждым
цветом рисуешь
многоцветную меня
на небесном полотне...
Свободно солнце играет
в моих волосах
на картине,
названной нами ЛЮБОВЬЮ...