Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ
Съдържание http://www.stihi.ru/2013/12/30/6709 „ФЕНОМЕНИ” („ФЕНОМЕНЫ”)
Нашата Вселена е по-млада, отколкото мислехме до вчера
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ
Всичко, което можем да видим и да измерим, произхожда от нищото и е било създадено по време на Големия Взрив. В един миг нашата Вселена, а заедно с нея пространството и времето, са се породили от мъничък невероятно горещ и плътен "космически ембрион".
Днес, милиарди години по-късно, Вселената се разширява във всички посоки. Галактиките се отдалечават една от друга и пътуват все по-бързо в пространството. Космолозите уточняват, че всъщност се разширява самото пространство. А като си помислим, че цялата Вселена е била по-малка от ядрото на един атом...
Не знаем какво е съществувало преди Големия Взрив. На този въпрос науката не може да отговори. Големият Взрив не е просто експлозия, станала в определен миг на определено място в пространството. Преди Големия Взрив не ги е имало нито пространството, нито времето. Всъщност въпросът "Какво е имало преди?" е лишен от смисъл, защото не е имало "преди".
От този "нулев" миг Вселената започва да се разширява, повличайки със себе си пространството и времето.
Никой не знае с точност възрастта на Вселената. Американският астроном Едуин Хабъл свързва възрастта на Вселената с размерите й и със скоростта, с която се разширява. Възможно е да се оценят размерите й, като се засече разстоянието до най-отдалечените галактики, но въпреки използването на най-мощните телескопи границите на неопределеност при този тип измервания са значителни. Според оценките на болшинството от астрономите възрастта на Веселената е около 15 милиарда години.
Днес Вселената се състои от безброй галактики, групирани в огромни семейства, разделени от безкрайни празни пространства. Галактиките и звездите обаче са започнали да се образуват едва 2 млрд. години след Големия Взрив. Преди това Вселената е съдържала само частици материя и енергия във формата на електромагнитни излъчвания (лъчите Х, светлината и радиовълните). За да успеят да възстановят историята на Вселената, астрономите потърсиха съдействието на физиците. Само физиката, изучаваща елементарните частици, може да направи опит да обясни какво се е случило в първата фаза от живота на всемира. Изследвайки основните съставни части на материята като протони, неутрони, електрони, а също частици с по-малко известни имена като мезони, бозони, неутрино и др., учените създадоха гигантски апаратури, наречени "ускорители на частици", в които по определен начин симулираха условията, съществували в първичната Вселена. И така:
Във фракция от секундата, последвала Големия Взрив, се случили необикновени промени. Вселената се разширила от безкрайно малките си размери до размерите на грейпфрут. Възникнала като едно цяло от лъчиста енергия и особени елементарни частици като кварките и антикварките, дори след това начално космическо "раздуване" Вселената е била милиарди пъти по-гореща, отколкото е днес ядрото на Слънцето. Преди Вселената да достигне възрастта от една десетохилядна част от секундата, от кварките започват да се образуват протони и неутрони – частиците, които създават атомното ядро.
През първата секунда след Големия Взрив температурата намалява до 10 милиарда градуса С и Вселената е доминирана от радиация и леки частици като електроните и техните античастици позитроните. Частиците на материята и частиците на антиматерията се унищожават взаимно и след анихилацията оставят след себе си гигантско количество енергия. Във всеки случай след тази фаза е останал излишък от материя в сравнение с антиматерията.
След първите две минути от Големия Взрив протоните и неутроните започнали да се комбинират, давайки началото на ядрата на хелия. През следващите 300 000 години не протичат значими изменения. Най-важната промяна настъпва, когато разширяващата се Вселена се охлажда до температура от "само" 3300 градуса С (температурата на слънчевата повърхност е 5500 оС). Тогава електроните се свързват с ядрата на водорода и на хелия, давайки живот на първите атоми. Това позволява разреждането на "космическата мъгла" и за първи път Вселената става прозрачна за светлината. Галактиките се отдалечават една от друга, защото пространството се разширява във всички посоки, а колкото повече галактиките се отдалечават една от друга, скоростта на отдалечаване нараства. През последвалите милиони години материята започва да се сгъстява поради силата на гравитацията, а около милиард години след Големия Взрив се образуват първите звезди и галактики.
Фоновата космическа радиация, излъчена в първичната Вселена, притежаваща някога гигантско количество енергия, е много по-слаба днес, когато температурата на Вселената е паднала до -270 оС. Тя практически е ехото от Големия Взрив, достигнало до наши дни.
НАШАТА ВСЕЛЕНА Е ПО-МЛАДА, ОТКОЛКОТО МИСЛЕХМЕ ДО ВЧЕРА
След откритието на американски и канадски специалисти, за което бе съобщено в авторитетното научно списание "Nature", НАСА оповести, че Вселената може да се окаже доста по-млада, отколкото бе прието досега – не на 15, а само на 12 милиарда години. Това би означавало, че Вселената се разширява със значително по-голяма скорост. Откритието възобнови страстите около стария парадокс в астрофизиката, според който Вселената е по-млада от някои от звездите в нея!
Методът, чрез който д-р Еял Маоз и колегите му са стигнали до изненадващия извод, е свързан със значителна корекция на разстоянието от Земята до галактика NGC-4258, изчислено чрез нова методика на 8,1 мегапарсека (1 мегапарсек се равнява на 3 милиона светлинни години).
На прага на новото хилядолетие учените ни успокоиха, че Вселената е "отворена" и ще продължава да се разширява до безкрайност, като никога няма да се стигне до Големия Срив – свиването на вселенската материя и всемирното пространство до сингулярна точка. Непрекъснатото разширяване се дължало на недостатъчното количество материя, чиито гравитационни сили не могат да доведат до катастрофалния Срив, при който битието да изчезне. Но дали новото откритие за възрастта на Вселената няма да промени концепцията за далечното й бъдеще?
Евгени АЛЕКСИЕВ, Красимир ГЕОРГИЕВ
http://www.stihi.ru/2012/02/29/8799
ВСЕЛЕННАЯ, БОЛЬШОЙ ВЗРЫВ, ВРЕМЯ (замечания: Евгени Алексиев)
Есть разные теории. Можеть быт все так, но мне кажетсь гораздо вероятнее, что все есть по другому.
Теории есть самые разные и реальности возможные.
И мне кажется эта теза, что время и пространство не существовали раньше "Большого взрыва", очень удобной для разных физиков и ученых как Хоукинг и др. (так все очень просто и ясно, и разговор кончается – а и никто не может посмотреть за этой предельной границой), а ведь возможные самые разные другие варианты, целый ряд изолированных или "каким-то образом соприкасающихся" (а почему нет и как-то связанных) Вселенных, плавающих в квантовом или в каком-то другом океане.
А время само по себе понятие ментальное, связанное с представлениями людей, с их восприятиями, с их образом мышления, и конечно в этом смысле – с устройством и способностями их мозга, с его предельной скорости функционирования и восприятия.
А всущности – процес "времени" еквивалентный движения или вибраций частиц (на всех уровнях – с базового уровня елементарных вибраций и перемен до масштабного движения космических тел) и соответсвующих перемен енергии, материи, мира, Вселенной, Реалности в комплексе. Время – это движение и перемена. В каждом настоящем миге наша Реальност застыла. Следует следующее состояние застылости. Следующая вибрация частиц, следующая перемена. Нет обратной стрелы времени, как любят писать некоторые физики в своих научно-популярных монографиях.
А может быть нет "следующей" вибрации? Можеть быть движение неделимое, можеть быть оно не "квантово-гранулированное", можеть быть оно не делитсь на квантовом принципе, а эму характерно свойство бесконечной неделимости и непрерывности. Тогда как можем определит настоящее моментное состояние и следующий сатус Реальности?
Но как бы то ни было, проблем состоится в том, что наш мозг действует чрезмерно медленно и так же медленны наши восприятия, ассоциации становятся с скоростей движения електронов и частиц в невронной сети, а это очень медленно чтобы воспринят "настоящий миг", мы можем только медленно ассоциироват и рассуждать о "прошлом" и о "будущем", которые являются одни идеи, ментальные формы и действия, просто понятия и представления.
Иначе – можеть быть есть другая Реальность комплексная, в которой все связывается по другому, все единное и целое и там наверно есть связи между разными "временами" и "состояниями" нашего мира. Но пока нам невозможно это узнат и туда нелзя попасть.
Если кто-то успеет каким то методом туда проникнуть, тогда он сможеть рассказать. Но пока не знаем. Остаются только спекуляции физиков, которые тоже нуждаются в финансировании их институтов.
УМОПОМРАЧИТЕЛЬНОЕ (автор: Ляля Стрибная)
Навеяно: „Големият взрив”, Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
Весь мир до взрыва – ТОЧКА.
Что вокруг?
И это ЧТО,
Где у него границы?
А после взрыва
ВСЁ куда стремится?
О, Боже!
Кстати,
Бог кем сотворён?
Когда?
И почему он так умён?
А что есть мысль?
Субстанция какая?
Ещё в градации
И гениальна, и шальная.
Но главное,
А кто такие мы,
Что выдумали времени течение?
И как без нас
Другие боги и миры?
Стоооооп!
Есть угроза умопомрачения!
СОЗДАНИЕ МИРА (автор: Валерий Сенниковский)
Вселенной вещий вздох.
Смещение эфира.
Движенье. Скорость. Вихрь.
И Взрыв. Созданье Мира.
Очерчена спираль неведомой пружины,
и мириад частиц разбрызган по картине.
Ядро и электрон выдумывают атом
и притяженье звёзд. Необходимость матом
прочь гонит Сущее, и Случай, и Причину.
Галактики. Масштаб. Число. Всё чин по чину.
Нет Абсолютного. Есть Время и Пространство.
Всё Относительно: Всемирный свет
и царство Гармонии...
КТО ЖЕ, КТО РОДИЛ НАШ СВЕТ? (автор: Николай Штирман)
Взрыв большой
родил наш свет?
В Космос взор уприте свой,
там увидите ответ!
Там летает всё, кружится,
по орбитам быстро мчится…
Эллипсы, круги, спирали…
Взрыв то сотворил?
Едва ли…
МЫСЛИ (автор: Димитрий Дубовицкий)
Мысли созвучны имманентному "просветлению индивидуального", если можно так сказать...
Когда нет никаких противопоставлений и сравнений тебя ни с чем,
поскольку кого-то другого здесь и сейчас просто быть не может,
то есть только ты единственно реален в тот или иной момент времени,
а значит ничем из давления требований к тебе (из прошлого и будущего) не обусловлен,
а потому свободен и радостен,
и, в этой своей несравненности свободы,бесконечно эффективен...