„КУКУШКА”
Ольга Мальцева-Арзиани
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КУКУВИЦА
В памет на баща ми
Брат ми само годинка бил.
Татко викнали да воюва,
той към финския фронт поел
и домът ни дълго тъгувал...
Млад е бил, четвърт век преживял,
синеок инженер, баща ми.
На раздяла китела му бял
със сълзи оросила жена му.
Предвоенната тишина
мами воинското внимание.
А в Карелия бе война...
Боже мой, бе войната отдавна!
Ето, татко, в наряд този ден,
се промъква през храсталака.
На далечно дърво притаен,
кукувицата-снайпер го чака.
Вече час или два чакал там
този миг търпеливо врагът.
Татко казваше после: „Знам,
преродих се за втори път!”
Той почувствал врага и се скрил,
не обагрил с кръвта си снежеца.
Чак тогава баща ми открил
що за птица – ловец-кукувица.
А след много години в тих ден
мене мама и татко създали!
Брат ми помни войната. Аз – не...
Просто мама над татко е бдяла.
Ударения
КУКУВИЦА
Бра́т ми са́мо годи́нка би́л.
Та́тко ви́кнали да вою́ва,
то́й към фи́нския фро́нт пое́л
и домъ́т ни дъ́лго тъгу́вал...
Мла́д е бил, че́твърт ве́к преживя́л,
синео́к инже́нер, баща́ ми.
На раздя́ла ките́ла му бя́л
със сълзи́ ороси́ла жена́ му.
Предвое́нната тишина́
ма́ми во́инското внима́ние.
А в Каре́лия бе́ война́...
Бо́же мо́й, бе война́та отда́вна!
Е́то, та́тко, в наря́д то́зи де́н,
се промъ́ква през храстала́ка.
На дале́чно дърво́ притае́н,
кукуви́цата-сна́йпер го ча́ка.
Ве́че ча́с или два́ ча́кал та́м
то́зи ми́г търпели́во врагъ́т.
Та́тко ка́зваше по́сле: „Зна́м,
прероди́х се за вто́ри пъ́т!”
Той почу́вствал врага́ и се скри́л,
не оба́грил с кръвта́ си снеже́ца.
Чак тога́ва баща́ ми откри́л
що́ за пти́ца – лове́ц-кукуви́ца.
А след мно́го годи́ни в тих де́н
ме́не ма́ма и та́тко създа́ли!
Бра́т ми по́мни война́та. Аз – не́...
Про́сто ма́ма над та́тко е бдя́ла.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ольга Мальцева-Арзиани
КУКУШКА
Памяти отца.
Брату был всего один год,
А отца на войну призвали.
Он уехал на финский фронт,
И осталась семья в печали...
Молодой, четверть века всего,
Инженер с голубыми глазами.
Проводила жена его,
Оросив новый китель слезами.
Предвоенная тишина
Чью-то бдительность притупила.
А в Карелии шла война...
Боже мой, как давно это было!
Вот отец, маскхалат надев,
Пробирается на опушку.
А на дереве вдалеке
Притаился снайпер-кукушка.
Финн сидел уже час или два,
Выжидая это мгновение,
Вспоминаю отца слова:
„Это был мой второй день рождения!”
Он почувствовал, в снег упал –
Не окрасилась кровью опушка.
Вот когда наш отец узнал,
Что такое охотник-кукушка.
Через много пронзительных лет
Я на свет сквозь все войны явилась!
Брат мой помнит войну. А я – нет...
Просто мама о папе молилась.
http://www.stihi.ru/2008/03/22/3335