Пародии на песни

 
          П_А_Р_О_Д_И_И/*   Н_А   П_Е_С_Н_И
 


          ©   ХРИСТО    МИРСКИ,   2002



     [ * Може би не е лишено от смисъл да изясним етимологията на думата “пародия”. Ами, тя е от латински произход и се свързва с позната фраза causa perduta, която ние превеждаме като безнадеждно положение. Само че то е такова, защото е излязло от тъй наречения заден проход! С други думи това си е едно звукоподражание, което се оказва, че имало корени чак в санскрита, където тази дума се произнасяла като “прьд”, т.е. с едно мекичко “р” (а не както при нас с това грубо “ъ” пред него). Така, де, малко етимологична култура не вреди. ]


          - - - - -
 

          СЪДЪРЖАНИЕ  НА  ТОЗИ  РАЗДЕЛ


     Обичам те със слива
     Ст`ани жено
     На бюрократа
     Ричи-чичи
     Гергано моме
     Парлива глътка
     Джамайка
     Мама ми купи днес 


          - - - - -


          ОБИЧАМ ТЕ СЪС СЛИВА

          (<либрето за естр. песен, стил ню-слип-реге/*>)

     [ Пародия на една естрадна песен от 80-те години — “Две праскови посях и две череши” ]

     Т_е_к_с_т                | У_к_а_з_а_н_и_я

     Познавам те отдавна,    | Той, говори
     много отдавна.
     Знам, че си красива    | малка пауза
     но никога не съм те виждал    | голяма пауза
     истински щастлива.

     Красива съм, да знам това,    | Тя, игриво, палаво
     че много съм красива.
     Красива си, красива, ах,    | Той, припява басово
     красива си, красива.

     Но днес почувствах радостта,  | Тя, пак така
     че вече съм щастлива.
     Щастлива си, щастлив съм аз,  | Той, пак така
     щастливи сме, щастливи.       | Пеят заедно

     Сърцето бие лудо, ах          | Тя
     от радост то прелива
     И в моето се влива, ах,       | Той
     и в моето се влива.
     Защото слива си посях,        | Тя
     посях в саксия слива!
     Обичам те безумно аз,         | Той
     обичам те със слива!

                | Соло импровизации
                | в стил ню-слип-реге

     Не ще пожаля младостта,       | Той, басово, натъртено
     и всичко дето имам ...
     Ти имаш всичко – младостта,   | Тя, весело, игриво
     аз имам мойта слива!

     Но отреди ми ти честта,       | Той, пак така
     таз’ слива да поливам.
     Поливай мили! Радостта        | Тя, също
     е да си имаш слива.

     За мене тя е любовта,         | Той
     щом с нея си щастлива.
     Щастлива съм, щастлив си ти,  | Тя
     щастливи сме щастливи.        | Заедно

     Обичам те безумно аз,         | Той, повтаря се два пъти
     обичам те със слива!
     Обичай ме, любими, ти,        | Тя, може и повече пъти
     обичай мойта слива!

     1985 ?
 
          _ _ _

          СТ`АНИ ЖЕНО

          (<по песента “Кацнал бръмбар на трънка”>)

     Ст`ани жено до-
               бричка,
     па сготви ми су-
               п`ичка:
     малко лучец на-
               стържи,
     па го леко за-
               пържи;

     сложи меки до-
               матки,
     чушки люти и
               сладки,
     още два-три кар-
               тофа
     и вода цяла
               кофа;

     сипи ориз ше-
               п`ичка,
     кат, на всяка чор-
               бичка,
     морков един на-
               стържи —
     хайде, действай по-
               бърже;

     масло бучка мъ-
               ничка,
     чесън цяла гла-
               вичка,
     не забравяй ме-
               сото —
     да съм мъж във лег-
               лото;

     тури сол, меру-
               дия,
     че без тях е по-
               мия,
     бахар, също да-
               фина,
     дошли чак от чуж-
               бина;

     бъркай, гребвай и
               пробвай,
     кусай, сърбай и
               зобвай,
     оцет ливни лъ-
               жичка,
     или лимон с ко-
               ричка;

     накрай стори за-
               стройка:
     яйца вземи ти
               двойка
     и във чиста па-
               ничка
     разбий ги със ви-
               личка;

     млекце сложи, во-
               дица
     и цялата па-
               ница
     добави във кот-
               лето
     да нахраниш мъж-
               лето.

     След туй жено ра-
               ботна,
     дорде още си
               потна,
     с твойта нежна ръ-
               чица
     замеси ми пи-
               ч`ица/*:

     [ Умалително от пица]

     в малко хладка во-
               дица
     разтрий бучка ма-
               ица,
     подир вземи та-
               вичка,
     или малка нощ-
               вичка;

     брашно сипи две
               чашки,
     но пресей го — без
               грашки —,
     сложи щипка сол-
               чица
     и мазнина лъ-
               жица;

     добави и ма-
               ята,
     заедно със во-
               дата,
     стискай, бъркай и
               мачкай
     и тестото из-
               бачкай;

     във тава на дъ-
               н`ото
     просни го опъ-
               н`ато,
     па нарежи до-
               мата —
     ситно, не за са-
               лата;

     сиренце му на-
               тр`оши —
     с ’кво сме жено по-
               лоши
     от хората в чуж-
               бина,
     дет’ ги гледам на
               кино;

     добави и ме-
               сенце —
     шунчица от пра-
               сенце —,
     гъбки клъцни на
               ситно
     да е по-апе-
               титно;

     ръсни пипер, чуб-
               ричка,
     после жено доб-
               ричка,
     метни я в фур-
               н`ата,
     да похапнем здра-
               в`ата.

     05.1997

          _ _ _
 

          НА БЮРОКРАТА

          (<пак по “Кацнал бръмбар на трънка”>)

     Всеки знай: бюрократа
     е картинка позната,
     той бюрото си пази
     сам-самин, без гавази.

     Един само говори
     (не ще нищо да стори),
     че бил дребна мушица
     и със слаба ръчица,

     а във същото време
     върти бизнес не дреме,
     че с парата държавна
     става баница славна.

     Други пък те премята,
     да си чупиш главата,
     и те праща напразно
     по инстанции разни,

     дето никой не с`ака
     да те слуша и кряка,
     че го само отвличаш,
     та си гнева навличаш.

     Трети пък обещава,
     че ще те защищава,
     щом кат’ правдата търсиш,
     ала нищо не върши,

     сал разтяга локуми
     и работи на думи,
     но не мръдва кутрето,
     ни от стола дуп`ето.

     Или само започне
     и с задачи по-срочни
     твоя въпрос закара
     нейде на глуха гара,

     и там той си остане
     дорде мъртвия стане,
     а ти седиш и чакаш
     докат’ изкудкудякаш.

     А пък този що бачка
     чака тлъстата пачка
     първо в джоба да влезе,
     инак щ’ти се изплези

     щом гърба си обърнеш
     и хич няма да зърнеш
     документа потребен,
     щото много си дребен.

     Но що можеш да сториш?
     Колкот’ и да се зориш,
     с векове бюрократа
     си живей на Земята.

     07.1997

          _ _ _

 
          РИЧИ-ЧИЧИ

          (<либрето за циганска песничка>)

     Ако имаш ричи-чичи
     ще живееш ти добре,
     ще кръжат край теб девици,
     ще летуваш на море.

     Ще закусваш по кафета,
     ще вечеряш в механи,
     и ще гушкаш ти момета,
     чат-пат и чужди жени.

   Припев:
       Ричи-чичи, чичи-ричи,
       с тлъсти пачки със пари,
       или с нанизи жълтици,
       че това се днес цени.

     Ако имаш ричи-чичи
     ще се возиш в Мерцедес,
     в други готини колици,
     що са символ на прогрес.

     Ще хвърчиш със самолети,
     щ’ти се кланят доземи,
     а връстниците ти клети,
     щ’ти завиждат отстрани.

   Припев: ...

     Ако имаш ричи-чичи
     бизнесът ти ще върви,
     всяка сделка ще те кичи
     с нова слава и пари.

     Теб ще търсят купувачи,
     пръв от целия пазар,
     а служителите, значи,
     ще те тачат като цар.

   Припев: ...

     Ако имаш ричи-чичи
     ще живееш във палат,
     а слугите кат’ мушици,
     покрай тебе ще кръжат.

     Щ’те обличат и събличат,
     щ’ти стоят диван-чапраз,
     разни мацки щ’те развличат
     всеки ден и всеки час.

   Припев: ...

     Ако имаш ричи-чичи
     боди-гарди ще сноват,
     че парите във торбици
     знаят как да защитят.

     Ще те тачат и почитат
     сякаш си аристократ,
     инак ще си карта бита
     ти за всеки на тоз’ свят.

   Припев:

       Ричи-чичи, чичи-ричи,
       сякаш си аристократ;
       другите ще са кибици,  \
       а ти цар на този свят.  / (2)

     07.1997
 
          _ _ _

 
          ГЕРГАНО МОМЕ

          (<по мелодията на нар. песен “Дилмано, Дилберо”>)

     — Гергано моме, Герга-ано,    (2)
     кажи къде си купи герда-ано?  (2)

     — Не съм го аз купува-ала,    (2)
     ами с богати люде живя-яла.   (2)

     — Гергано моме, Герга-ано,    (2)
     ами отдека ти е сукма-ано?    (2)

     — И него съм спечели-ила,     (2)
     ала две нощи съм се поти-ила. (2)

     — А кой ти даде чепи-ика,     (2)
     че ти е лика, лика-прили-ика? (2)

     — В чужбина е израбо-отен,    (2)
     а ми го даде баровец го-отин. (2)

     — А как снабди се с чанте-ето, (2)
     що разкрасява толкоз моме-ето? (2)

     — И то е пак от чужби-ина,        (2)
     че бях веднъжка аз със двами-ина. (2)

     — А шарената ти блу-узка,       (2)
     с цвета на румената ти бу-узка? (2)

     — О туй е толкова дре-ебно,       (2)
     но сигур пак била съм потре-ебна. (2)

     — Гергано моме, Герга-ано,        (2)
     много ти’й хубав, моме, кола-ано! (2)

     — Това е мода баш фре-енска —     (2)
     подарък за услуга пак же-енска.   (2)

     — Е, хай’ на слука, Герга-ано;    (2)
     да си все тъй добра на дива-ано!  (3)

     08.1997
 
          _ _ _


          ПАРЛИВА ГЛЪТКА
          (<по “Таз вечер празнувам разлъка”>)

     Таз вечер ще хапна салатка,
     ще пийна ракийка при туй,
     да може, макар и за кратко,
     кръв в вените ми да нахлуй.

     Да стопли тя моите кости,
     да сгрее немощната плът,
     че вече жените на гости
     не идват, че станал съм <дрът>.

     Висял ми бил вечно надолу
     предишният лъснал пищов,
     затуй вече спя си аз соло,
     без ласки и женска любов.

     Забравил веч плътските страсти,
     нагона на мъжкия пол,
     замествам, макар и отчасти,
     аз всичко туй със алкохол.

     Парливата глътка преглъщам,
     замезвам си кротичко аз,
     и сякаш, че булка прегръщам
     във тихия вечерен час.

     Приличам аз вече на сянка,
     отблясък от минал разкош,
     затуй често пийвам “Грозданка”,
     понякога по цяла нощ.

     06.2001
 
          _ _ _


          ДЖАМАЙКА

          (<по мелодията на популярна песен>)

     В Джамайка си имал всеки балалайка,   (2)
     че кой си нямал балалай-
     той нямал с ’кво да си играй,
     и затова сега в Джама-айка    \
     си имал всеки балалайка.       / (2)

     На-найка, ако си нямаш балалайка,    (2)
     че кой си има той не хай
     (и ’ко живее във Джамай-),
     докато инак се не тра-айка     \
     дори в далечната Джамайка.  / (2)

     Ах, майка, ще да замина за Джамайка!   (2)
     Сал долари ми малко дай,
     и мигом литвам, то се знай
     щот’ вместо тука да се ва-айкам,   \
     то по-добре да се “джамайкам”!    / (3)

     02.2008

          _ _ _


          МАМА МИ КУПИ ДНЕС
          (по Дора <Б>абе)

     Мама ми купи днес
     нова книжка ... с интерес,
     и сега <непокис>
     си разгръщам лист по лист.

     Ей го Зайко как се шляе
     Тарльо, той, хоро играе,
     а Лисан на кълбо
     се търкаля, хо-хо-хо.

     Там пък слонче чупи клонче
     и го хруска кат' бонбонче,
     а на водопоя лъв
     дебне кой ще дойде пръв.

     Или още крокодил
     се прозява кат' <катил>,
     а пък кочкоджами кит
     все се къпи, да е мит.

     На, не вдигам петалата,
     за да ритам със децата
     топка, щото с този дар
     веч' се чувствам като цар.

     Тъй че чуйте, аркадаши,
     майките навийте ваши,
     вместо да лежат цял ден диван-чапраз,
     да търчат да купят книжки и на вас.     (2)

     08. 2015

          _ _ _ _ _