Политикарски

 
          П_О_Л_И_Т_И_К_А_Р_С_К_И
 


          ©   ХРИСТО    МИРСКИ,   2002



          - - - - -
 

          СЪДЪРЖАНИЕ  НА  ТОЗИ  РАЗДЕЛ


     Благодарим ти партиьо
     Политик
     Добре е да се разбере
     Наш’те демократи
     Размисли пред писоара
     Демо пре-
     Кой Ви вази?
     Демократични питифурки

     [ Забележка: Това е, общо взето, избрана извадка от книгата "Върло Демократско". ]


          - - - - -


          БЛАГОДАРИМ ТИ ПАРТИЙО

     Благодарим ти Партийо любима,
     за нашето развито общество:
        за туй, че хляб поне все още има,
        и още дишаме — не знам какво!

     Благодарим ти Партийо обична,
     закрилница на нашия народ,
        от всеки, що се бореше неспирно
        за чест човешка, да не бъде роб!

     Благодарим ти Партийо, надеждна
     опора на социализма зрял,
        на сталинизма, култа и регреса,
        подкрепяни от старец изкуфял!

     Благодарим ти Партийо, че смело
     ни водеше по твоя верен път —
        обезвери народа ни умело,
        човешкото в човека стана кът!

     Благодарим ти Партийо велика,
     защитница на светъл идеал:
        да правим всичко само за човека,
        дори да ни е лъгал той и крал!

     Благодарим ти Партийо, задето
     със страст и революционен плам
        облизваше на “баето” ... дупето
        и сладко мляскаше — без свян и срам!

     Благодарим ти Партийо, отново,
     за верността към пътя ти избран,
        за острия завой, ала на слово,
        а не със поглед по-дълбоко взрян!

     11.1989

          _ _ _
 
          ПОЛИТИК

          <На разпуснатото през 1994 г.
          Народно Събрание посвещавам>

     Политик е, дума дава
     да работи за народа,
     и работи, не престава
     (но ... за своята изгода).

     За народа си милее
     кога става, кога ляга,
     и парата не пилее
     (щото в джоба си я слага).

     Справедлив е, порицава
     смело всички чужди грешки
     (ала свойте отминава,
     при това безспорно тежки).

     Политик е, той решава
     що е право, що е криво
     (прав е — кой повече дава,
     а народа тегли здраво).

     И е честен, дума няма
     (но си търси келепира,
     тъй че за пара голяма
     смело ни манипулира).

     Работлив е, за страната
     в пот превива той гърбина
     (явно чужда — тариката
     през туй време е в чужбина).

     Политик е, демократ е,
     често глас народен слуша
     (само дето тъй <чепат> е,
     че ти идва чак до гуша).

     А е мъдър, всичко знае,
     винаги е компетентен
     (но на практика, накрая,
     се оказва ... импотентен).

     Той народа представлява
     от високата трибуна
     (и добре го забавлява —
     кат’ се прави на маймуна).

     Политик е виден мъж е,
     гордо стъпа по земята
     (ала за парата лъже,
     и се на въже премята)!

     11.1994

          _ _ _

 
          ДОБРЕ Е ДА СЕ РАЗБЕРЕ

     Добре е да се разбере:
     Европата да стигнем
     ще трябва първо наш’та ре-
        путация да вдигнем.   (2)

     Все чудиме се накъде,
     когато победихме
     и лесно диктатура с де-
        мокрация сменихме.    (2)

     Но не вървиме към добро:
     разврата процъфтява,
     престъпност шири се и про-
        фанация настава.     (2)

     Обгражда ни от вси страни
     поредната измама —
     сменихме старата мани-
        пулация с реклама.   (2)

     Преследваме пари, успех,
     богатства, кариера,
     затуй навред се шири спе-
        кулация без мера.    (2)

     И всеки мозък надарен
     към Запада изтича,
     че преходът ни като ... мен-
        струация протича.    (2)

     Търпиме все беди, неволи,
     че нашата върхушка
     във всяко нещо търси поли-
        тизация хайдушка.    (2)

     Така че нека изберем:
     ще гоним ли Европа,
     или те нас за лоша ре-
        путация — със сопа!   (2)

     1996

          _ _ _

 
          НАШ’ТЕ ДЕМОКРАТИ

     Всички/*  наши демократи
     са хапливи и чепати:
        само вдигат гюрултия
        и налитат да се бият,
           или правят някой друга магария.

     [ * Е, може да има някое и друго изключение. ]

     Всички наши демократи
     са палячовци познати:
        гледат само парламата,
        ще ти проглушат главата,
           но изобщо не им дреме за страната.

     Всички наши демократи
     карат все коли крилати:
        Волво, Мазди, Мерцедеси
        (придружени със метреси),
           и си гледат само свойте интереси.

     Всички наши демократи
     построиха си палати;
        вечно ходят с бодигарди —
        от народа да ги вардят —
           и не са от тези дето пушат “Арда”.

     Всички наши демократи
     са като петли пернати:
        само знаят да се пъчат,
        та дано да ги излъчат,
           ала за народа хич и не се мъчат.

     Всички наши демократи
     са големи акробати:
        рипат-скачат както могат,
        нямат срам, ни свян, от Бога,
           стига да напълнят с тлъсти пачки джоба.

     Всички наши демократи
     са причина за да пати
        българина дълго още,
        и да зъзне гладен нощем,
           докато не ги натири с ритник мощен.

     Щото наш’те демократи
     са си просто тарикати:
        с лъжа стават, с лъжа лягат,
        и локумите разтягат —
           щом народа ги хрантути, що да бягат?

     11.1997
 
          _ _ _


          РАЗМИСЛИ ПРЕД ПИСОАРА

     Стоя пред писоара
     и пуша си цигара,
     придържайки с ръце,
     е ... знаете кое.

     Обгръща ме една вълна
     от неприятна миризма —
     да си го кажем правата:
     вони направо, здравата.

     Но що пък трябва да ми пука?
     Нали и други влизат тука,
     и даже на опашка чакат —
     като че туй им е мерака.

     Живота, мисля си, ... е писоар!
     И колкот’ и да си голям ти цар,
     не може в него да благоухай,
     и само да те черпят с кафе, чай.

     Не може вечно да се наслаждаваш
     (или пък, респективно, облекчаваш),
     без да се сблъскаш с някакви несгоди
     (или ... да стъпиш в нечии отходи).

     Съдбата рог не е, от който да тече
     (тъй както от това дет’ го държа с ръце),
     пък и да текне, по-добре стой на страна
     (че кой знай, може да е нечия ... пикня).

     И колкот’ по-свободен си във обществото,
     то толкова и по-изложен си на злото
     (и ако вземе всеки да си го размахва,
     туй нито миризмата, ни калта премахва).

     Така че вземем ли да търсим правилен подход,
     как от туй място да измъкнем нашия народ,
     ще трябва <хората> да променим с такъв разчет,
     че да блестят от чистота душите им навред.

     С такива мисли се отръсквам аз пред писоара
     и хвърлям нейде на страни димящата цигара.
     Навън излизам в бурната житейска надпревара,
     където чувам тези реплики от тротоара:

     — Бе всеки прави си с народа ни гаргара.
     — И на Европата сме писоара.
     — Защо тъй извъртя се зара?
     — Ще сърбаме попара!

     А тъй като е ясно, че <промяната> дотука ни докара,
     то, да не се ядосвам аз напразно, просто паля си цигара.

     12.2000

          _ _ _
 
          ДЕМО ПРЕ-/*

     [ * Е, стихчето изглежда като че ли незавършено, ала добре хармонира с прехода ни. ]

     Щом във нашата страна
     възцари се демокра-
     всичко цъфна и завър-,
     тъй че нямам веч’ кахър.

     Някога при тотали-
     ставах рано, във зори,
     че в един голям завод
     част от класа бях работ-,

     а сега съм като цар,
     не работя веч’ за Пар-,
     не работя аз на ни- —
     мързелувам цели дни.

     Вярно, че ме гони глад,
     ала, инак, съм рахат,
     щот’ сияе кат’ зора
     свидната ми демокра-!

     Е, зимъска е студе-,
     но съгрява ме добре
     мисълта, че комуни-
     не гнети ни кат’ преди!

     Вярно, че сега с пари
     здравето се уреди,
     а и в университе-
     плаща се с едно тесте;

     и в трамвая не върви
     да се возиш кат’ преди —
     колкот’ за пол’вин яйце —
     искат вече две/* поне;

     [ * В 2010 вече са пет, а тенденцията по света е да станат 10. ]

     и млекото веч’ върви
     колко литър бяло ви-,
     а месото пък стан`а
     десет кила портока-;

     и за помощи се мо-,
     щот’ сме гладни и сме го-,
     и света ни веч’ не ще —
     гонят ни отвред кат’ псе-;

     и престъпността се ши-,
     още: нарко-, порно-, СПИ-,
     и навред цари коруп-,
     и живота стана груб.

     Но пък герба ни краси
     не един лъв, ами три,
     и си сменяш всеки лев
     винаги кога ти’й кеф;

     можеш да си имаш фа-,
     мина, и бензиноста-,
     да се возиш в Мерцеде- —
     стига да поискаш, де;

     можеш да си депутат,
     или толкова богат,
     че предишната номен-
     да те гледа със презрен-.

     Всичко можем ний сега,
     щот’ сме вече демокра-!
     И след век, или наго-,
     ще живеем като хо-.

     02.2001

          _ _ _

 
          КОЙ ВИ ВАЗИ?

     Кой Ви Вази, кой Ви Вази,
     кой Ви Вази ... <изпервази>,
        че повярвахте Вий безрезервно
        в нещо дет’ не винаги е верно
        (а за нас излезе то чак черно),
     т.е., че сал демокрацията може
     по-щастлив живот на всички да предложи?

     Кой Ви, люде, кой Ви, люде,
     тласна към таквиз заблуди,
        че ’ко в САЩ са хората добре,
        силни и богати, с реноме,
        само зарад' строя им туй е,
     ала не заради фактори природни,
     вяра и сплотеност в масите народни?

     Що за чавка, що за чавка
     Ви акъла ... <изпилявка>,
        че вместо от старото ниво
        да преминеме към по-добро
        сме сега на диридже едно
     със Шри-Ланка и Руанда, с Бангладеш,
     и с единствен — да се наядем — стремеж?

     Абре, хора, абре, хора,
     кой тъй затъмни Ви взора,
        че вместо живот осигурен,
        с работа и светъл бъден ден,
        си избирате все Парламент,
     дет’ кат’ в баснята за щуката и рака
     сам не знай що ще, и води към батака?

     Ех, народе, ех, народе,
     бяхме си добре, що-годе,
        ала кой ни тъй опропасти
        и ни наприказва куп лъжи
        и сега доволен СеДи Си?
     Ха да видим, трудна ли е таз загадка,
     или пипето Ви вече взе да чатка?

     07.2002
 
          _ _ _


          ДЕМОКРАТИЧНИ ПИТИФУРКИ

          ПРЕДИЗБОРНО

     К’во му трябва на човек
     демокрация цари ли във страната:
     хапка, пийка, малко секс,
     чат-пат избори — да пошуми раята.

          * * *

     За Президент ще изберем, предчувствам аз,
     не онзи, който мисли за народа,
     ами борец за слава, който в този час,
     поради <глупост> хорска, е на мода.

          * * *

     Диктатура, демокрация —
     всичкото е <галимация>;
     но не е туй за почуда —
     власт не може без заблуда!

          * * *

     Много съм <обрадван> аз
     от таз’ демокрация:
     станах мършав като праз,
     ч`епав кат’ акация.

          * * *

     Пооплетохме се май
     в наш’та демокрация:
     стана тя една — вай-вай,
     пълна излагация!

   
          _ _ _ _ _