Мария Магдалена Костадинова
Есенен стих...
С тъга отстъпва бавно лятото
вземайки си малко късче от деня,
зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
за сбогом помахва ми с ръка.
Защото есен пъстра, златокоса
отново шета сръчно из града
и по пътя си с любов постила
мек килим от падащи листа.
Натъжена се разделям с лятото,
с милувка ме докосва есента,
притихват на перваза и мушкатите,
небето рони първа есенна сълза.
http://www.stihi.ru/2009/08/28/2218
Jesienny wiersz
Z ciezkim sercem, powoli, odchodzi lato,
zabiera ze soba okruszyne dnia,
zza rogu przez lzy rzuca mi spojrzenie,
na pozegnanie reka macha: pa!
A to dlatego, ze jesien zlotowlosa
wraca i po miescie zwinnie kreci sie,
a przed soba, na drodze, miekki dywan
ze spadajacych lisci utkac chce.
Tak mi zal , ze sie z latem juz rozstaje,
jesien czule mnie dotyka- nie smuc sie!
Zamieraja kwiaty, co na oknie stoja,
niebo uronilo pierwsza jesienna lze.
Итоги IV Международного Конкурса Часть2:
http://www.stihi.ru/2011/12/31/1476