На Станислав Стратиев
При залез има розови скали.
Загърнати в коприна златни дюни.
Изчезващи в безвестното следи.
Морето пее под китарни струни.
Послушай го.Ухо към сребърния пясък долепи.
Вода троши скали или разлива нежност.
Пулсът на безкрайността му долови.
Вълните бият със печална безнадежност.
Перевод с болгарского
Евгения25
На закате розовые скалы.
В шелка одеты золотые дюны.
Следы, внезапно уходящие куда-то.
И песни моря под гитары струны.
Послушай их,к песку серебряному ухо приложи.
Вода дробит скалу и разливает нежность.
Пульс вечности ты в этом улови,
А в плеске волн печаль и безнадежность.