Епитафи

 
          Е_П_И_Т_А_Ф_И


          (НАДГРОБНИ  НАДПИСИ)
 


          ©   ХРИСТО    МИРСКИ,   2002



          - - - - -
 

          (СЪДЪРЖАНИЕ  НЯМА)


          - - - - -


          * * *

     Тук почива истинския мъж,
     който щом кат’ не можа веднъж
     да оправи младо русо маце,
     се застреля след това в дома си.

          * * *

     Тук почива Геновева —
     белокоса, стара дева.
     Червейче мъничко се извива —
     дал’ ще я направи то щастлива?

          * * *

     “Тук почива уморена
     бившата певица Пена.
     Заслужава тя сал думи благи.” —
     От опечалените пичаги.

          * * *

     Тук почива Маринела,
     през живота си поела
     толкоз мъжки извержения,
     че я славим с песнопения.

          * * *

     Тук е гроба на съпруга,
     с булка със една заслуга:
     с чужди тя не ходеше мъже.
     Но затуй живота му пък взе.

          * * *

     Тук почива моята жена.
     Слава тебе, Боже, щот’ така,
     както карахме я ние с нея,
     щях далеч пред нея да изтлея.

          * * *

     В майска утрин ведра се обесих аз,
     щото ми дотегна женската ти страст.
     Ще си спя спокойно аз сега в земята,
     няма да ми дърпаш всяка нощ яйцата.

          * * *

     Тук почива моя милост, значи,
     щот’ ми писна по тоз’ свят да крача.
     Уморих се от житейски грижи,
     приютих се в таз’ подземна "хижа".

          * * *

     Тук почива Ванката Стоянов.
     Червеи гризат го сутрин рано.
     Но не е туй що му кърши кефа,
     ами че ... жена му спи със шефа.

          * * *

     Тук положих мойта Десислава.
     Ах, как вдигаше приживе врява!
     Ако беше толкоз тиха кат’ сега
     мигар щях аз нявга да я удуша?

          * * *

     Тук почива мойто гадже Мери,
     дето спеше де с кого намери.
     Но сега я вече мъж не друска,
     а я само червейчета хрускат.

          * * *

     Тук положих мойта Теодора,
     мойта булка, моята изгора.
     А халосах я аз по главата,
     щот’ намерих косъм във чорбата.

          * * *

     Тук почива Иванов П. Г.,
     във това двуметрово мазе;
     докато пък бившата жена
     има къща, вила, и кола.

          * * *

     Тук заровен е Иван Петров,
     и задгробния живот суров
     ще да е за него и печален,
     щото този дом е твърде <кален>.

          * * *

     Тук почива Драгомир, матроса.
     И сега копнежите му що са?
     Ни мечтай да се напорка яко,
     ни на млада булка за баджако.

          * * *

     Тук почива Мая Иванова.
     Цял живот бе тя за секс готова.
     И сега, когато се <подмокри>,
     прави покрай гроба цели локви.

          * * *

     Тук почива Пешо, ’дето
     бе заровил във дерето
     свойта млада булка Неда,
     щото спала със съседа.

          * * *

     Тук почива моята старица —
     крива, грозна, дърта магарица.
     Де да бе преди пей’сет години туй,
     щях тъй да ликувам, че да се разчуй.

          * * *

     Тук на моята Милена
     аз положих плътта тленна.
     Тъй като не я веч’ потребявам,
     да я ползва всеки — позволявам!

          * * *

     Тук съпруга ми Иван почива.
     Дълги годин’ с него бях щастлива,
     но тъй като веч’ съм стара баба,
     да го взема друга — ’ко `и тряб’а.

          * * *

     Тук почива славен юначага,
     от когото всички булки бягат.
     Бяга<ха>, но при таз’ диспозиция
     няма да изпадне веч’ в кондиция.

          * * *

     Как ненавиждам гроба си студен,
     тълпите червеи сновящи в мен,
     ала крепи ме съкровената мечта:
     да зърна скоро тук и своята жена!

          A la Shakespear

     Тук мойто мъжко тяло приютих,
     в този гроб покой намерих тих.
     Но ако някой нещичко отмъкне —
     проклет да е, задето се е пръкнал!

          * * *

     Тоз' гроб за мен е твърде <неприличен>,
     че приживе аз бях мъжага личен.
     Да знаех що очаква ме сега,
     не бих умрял за нищо на света!

          * * *

     Тоз’ свят напуснах от любов нещастна.
     От стръмен бряг в морето тя ме тласна.
     Без малко да потъна, но дочула
     вика ми ... лапна ме една акула.

          * * *

     Във този гроб положих мойте кости,
     и, ако някой идва ми на гости,
     да засади във скута ми той слива —
     сал тъй ще ме направи пак щастлива!

          * * *

     Тук почива баба Трена,
     и е върло възмутена,
     че роднини не дохождат
     и я кучета оплождат.

          * * *

     Тук лежи заровен Панайот,
     не разбрал защо бе тоз’ живот.
     Но сега той <метаморфозира> —
     на живота смисъла разбира.

          * * *

     А тук почива Itzkata Казасов/*
     презиращ <глупостта>, порока масов.
     Но тъй кат’ туй е всичкото за този пич,
     то и не се косете Вий за него хич!

     [ * Личен епитаф на близък познат на автора. ]

          Следват няколко лимрико-стилни епитафи

          * * *

     Тук почива моята съпруга,
     със което прави ми услуга,
        щото вместо да я удуша,
        и след туй в затвора да лежа,
     лесно ще я подменя сега със друга.

          * * *

     Тук почива милият ми Костадин.
     Много аз го любех до момент един:
        ’га дочух, че моята колежка
        хвали го, че в секса нямал грешка.
     Е, тогаз отрових го аз със стрихнин.

          * * *

     Тук почива Радка, мойто гадже,
     дет’ кат’ те налегне ще те смаже.
        И понеже аз съм доста фин
        `и пробутах мой познат ... със СПИН.
     Ала на! Спомина се тя от кюртажи!

          * * *

     Живях аз до дълбоки старини,
     но се удавих в морските вълни,
        понеже хукнах след една русалка
        с една такава тесничка и малка ... —
     Е, знаете мъжа какво цени.

          * * *

     Във тоз' гроб хладен сложих свойта плът,
     ала душата ми витай отвъд.
        И мине ли оттука маце
        с милувки тя ще го подкачи,
     и ще погали топлата `и гръд.

     2000

 
          * * *
    
     Тук почива дама много блага,
     с навика на водка да наляга,
     затова последната си ласка
     тя прие от водката "Аляска".

     2012
    
   
          - - - - -