Нонсенси

 
          Н_О_Н_С_Е_Н_С_И

         

          ©   ХРИСТО    МИРСКИ,   2002



          - - - - -
 

          СЪДЪРЖАНИЕ  НА  ТОЗИ  РАЗДЕЛ


     Новинарско
     Кукумявка
     Уви
     Зъбобол
     В Бангладеш
     Из Пирина
     Случка в Квебек
     Хитрият китаец
     Калимера ... с табакера
     Противно на Даяна
     На женския пазар
     За Ангола
     За българската камила
     За дървото
     В Карибите
     Извлечи поука!


          - - - - -


          НОВИНАРСКО/*

     [ * С извинение към цитираните личности, някои вече починали, но това, все пак, е само един нонсенс. ]

     Коментират: Ицхак Рабин
     почернял като арабин,
     а съседа Арафат —
     зачервен като домат.

     Президентът Клинтън, Бил,
     вчера с някой пак се сбил;
     а пък госпожа Мандела
     станала била дебела.

     Снощи Бутрос Бутрос Гали
     много <яли> и преяли;
     а принцесата Даяна
     казват пак била пияна.

     Борис Елцин надал вик,
     че насън го гонил бик;
     чичо Горби във забвение ...
     свиркал си за настроение.

     Бомбастично: Берлускони
     не обичал макарони!
     А пък канцлер Хелмут Кол
     в къщи ходел съвсем гол!

     Чуйте: Саддам Хюсеин
     вече, казват, хванал спин,
     а пък Лех Валенца —
     само инфлуенца.

     Трижди Вацлав Хавел
     в секса се прославил,
     а другаря Фидел
     имал само гъдел.

     Ново чудо: римски папа
     вече Дунава преджапа,
     а пък Желю, Президента,
     тоз’ път изпусна момента.

     Туй случи се по света
     през деня и през нощта.
     Новинарстваше за Вас
     Каламбуров в този час.

     1994

          _ _ _

 
          КУКУМЯВКА

          (<картини от селския живот>)

        Покрай малък лес
        млад и глупав, мръсен пес —
     там до пътната канавка —
        рипа, скача, вдига прах,
        крива джанка, без да го е страх,
     обикаля и неспирно джавка,
        че сред клонките `и във захлас
        песен медно-сладка лее с нежен глас
     пъстра, неуморна и нехайна чавка.
  А насред гората кука кукумявка.

        В сутрешния здрач,
        уморен като орач,
     попа, килнал килимявка,
        от среднощно бдение
        (минало със дръзновение)
     връща се откъмто стрина Здравка.
        Все греховни мисли цял рояк
        щурат се в главата на такъв юнак,
     и с ръка прикрива своята прозявка.
  А сама в гората кука кукумявка.

        Под вековен дъб,
        до надвиснал скален зъб
     двама млади имат явка,
        и дордето падне мрак
        свършват две шишета със коняк,
     после почват лекичка задявка
        и младежа скоро е готов,
        тъй че се отдават само на любов —
     и момата рипа като космонавтка.
  А досам’ скалата кука кукумявка.

        В обичаен час,
        в пек и даже при лют мраз,
     в старата ни селска лавка,
        кой прав, кой на някой стол,
        посред мириса на алкохол
     и цигарен дим, че всеки пафка,
        носят се пиянски гласове,
        викат, песни пеят, дивото зове —
     туй е нашата традиционна спявка.
  А в далечината кука кукумявка.

        Цяло село знай,
        че сама мома не трай,
     камо ли момата Славка,
        тъй че бързо се разбра:
        готви се голямата софра,
     щото ще празнува тя <годявка>
        за високо жилаво момче,
        чернооко, якичко като биче
     (кой знай, е ли туй любов или прищявка?).
  А отвъд реката кука кукумявка.

        В живописен кът,
        недалече от домът,
     хванал остра томахавка —
        ето там във онзи дол —,
        леко запотен, до кръста гол,
     удря як мъжага за разгрявка.
        Прас оттам, след малко — прас оттук,
        че е много жилав пустия му бук;
     чука, блъска и се труди като мравка.
  А сред дървесата кука кукумявка.

        В село има сбор,
        та затуй във всеки двор
     се гласи добра гощавка,
        и на моабет и лаф,
        както е в народния ни нрав,
     сбират се роднини без заявка.
        Кой на този ден не е дошъл,
        ил’ е болен, или нямал е акъл,
     щото туй е най-голямата минавка.
  А сред веселбата кука кукумявка.

        Туй е всичко веч,
        май получи се “гювеч”,
     ала давам аз оставка,
        или хващам се на бас
        с всеки, който пожелай от вас
     (независимо при каква ставка),
        че да мислите Вий до зори,
        и дордето мозъкът Ви чак възври,
     и да правите литературна справка —
   друга дума <не римува> “кукумявка”!

     1995
 
          _ _ _


          УВИ

     Не можеш да си съвършен,
     в живота ти да побеждаваш,
     със разум да си надарен,
     над другите да се поставяш;

     с пари да си задоволен,
     богатства ти да притежаваш,
     светът на тебе възхитен
     да гледа как го управляваш;

     врагът безславно победен
     да чака милост да раздаваш,
     приятелят пък, застрашен,
     да моли да го защитаваш;

     със вяра в идващия ден
     ти сутрин да се поздравяваш,
     да лягаш вечер убеден,
     че отдиха си заслужаваш;

     към бъднините устремен
     ти свидни рожби да създаваш
     и да ги гледаш възхитен
     със ласки като ги даряваш;

     на можеш! — чуй това от мен,
     и няма що да се надяваш —
     не можеш ли във тежък ден
     ти да се ... <самообладаваш>!

     1996
 
          _ _ _


          ЗЪБОБОЛ

     Във градината на стол
        един мъж до кръста гол,
           в шорти с доста къс крачол,
              гръб подпрял на мощен ствол,
              от пот блеснал кат’ станьол
           поглед в шепата забол,
        ръси си домат със сол
     и си сръбва алкохол.

     Всъщност, туй е наш Манол,
        със мустак едва набол —
           хубавец за своя пол,
              ала дълъг като кол —,
              седнал на висок престол
           духа новия мазол,
        пие водка с анатол
     и си свирка <в ми бемол>.

     Нивата със карфиол
        пада се във малък дол
           и не е ли под контрол
              с плевели прораства, бол;
              тъй че нашият сокол
           бачкал цял ден като вол,
        свършил днешния гастрол,
     вече мина на ментол.

     Но не пие той газьол,
        нафта или полирол,
           терпентин или карбол,
              ни оцет, ни риванол,
              ни безир, ни толуол,
           (не търсете Вий подмол);
        няма стомах като гьол —
     просто ... има зъбобол!

     1996

          _ _ _

 
          В БАНГЛАДЕШ/*

     [ * Да не си помислите случайно, че става дума за нас. ]

     Чуйте моля: в Бангладеш
     всеки плащал само в кеш,
     щото тяхното устройство
     имало такова свойство.

     Значи, искаш ти билет,
     или чашка сладолед,
     или чушки и домати,
     авокадо и салати,

     портокали и кокос
     (и шишенце калвадос),
     пиле, гъска или патка,
     или агнешка лопатка,

     или бучка свинска мас,
     или хубав ананас —
     плащаш в кеш и получаваш,
     иначе — да ме прощаваш!

     Трябва ли ти морска сол,
     или пък галон петрол,
     или дребна риба цаца
     (да запържиш за децата);

     или пък голям омар —
     този вкусен морски дар
     за тържествени вечери
     (стига сал да го намериш);

     или някой паламуд,
     който е навред прочут,
     рачета или молюски
     (за мезета и закуски);

     или плоския калкан,
     с копчета като гердан,
     риба-тон, или пък чига —
     бр`оиш кеша и ги вдигаш.

     Или возиш се в файтон
     (може също и на слон),
     или пък във лимузина,
     с място за пол’вин дузина,

     случва се и в самолет
     (чат-пат в някой драндулет),
     или в джонка по реката,
     или с влакче по земята.

     Или пък боли те зъб
     зъболекарят е скъп),
     или искаш да се учиш,
     та в живота да сполучиш —

     не платиш ли ти във кеш
     гонят те навънка — беж —,
     и навред във обществото
     ритат те кат’ мръсно коте.

     Или търсиш панталон,
     печка, чайник и котлон,
     джапанки и маратонки,
     лятна ризка с птички, клонки,

     телевизор чисто нов
     (що пък не един пищов?),
     малък грил, или пералня,
     или още стилна спалня;

     или пък дезодорант
     (само френски, щом си франт),
     или импортни цигари
     (не от тез’ за каруцари),

     или хубав стар коняк,
     за наслада и мерак —
     само кеша приготви си,
     инак — в къщи ти върви си.

     Или пък, не дай си Бог
     (ако нямаш банков влог),
     нещо да се разболееш —
     дълго няма да живееш.

     Или, щот’ си още млад,
     и те гони полов глад
     та приятелка си търсиш,
     и се тюхкаш, и се кършиш,

     че ако си ти без кеш
     гонят те като келеш;
     а решиш ли да се жениш,
     и да падаш на кол`ене,

     пак ще ти ударят шут,
     тъй че трябва да си луд
     ако още се надяваш —
     просто тук се заблуждаваш.

     Тъй навред е в Бангладеш:
     нямаш ли във джоба кеш,
     по добре е да се гръмнеш —
     още днес, преди да съмне!

     09.1998
 
          _ _ _


          ИЗ ПИРИНА

     Лани ходих по Пирина,
     но ... забравих аспирина!
     А пък там едни върхари,
     где не можеш да припариш,

        и ги яхаш кат’ кобилка,
        а сърцето се кандилка
        и в петите ти се свлича,
        и надолу те повлича.

     Туй прочуто скално “Конче”
     тясно’й кат’ върбово клонче
     и се точи не със метри,
     ами с цели километри;

        вятър брули те отвреде
        и затуй пълзиш приведен,
        а скали и камънаци
        жулят те отдире, значи.

     Но напредваш много сложно,
     да се спреш е невъзможно,
     а пък, ха си се обърнал,
     или урвите си зърнал,

        мигом свят ти се завива
        и за нищо си отиваш,
        че търкулнеш ли се долу,
        на петно ти ставаш голо.

     Та, след таз езда ужасна
     ме зацепи, то е ясно,
     пустата глава дебела,
     що из Пирин ме’й повела

        да се щурам аз немили.
        И затуй, със сетни сили,
        превалил това “магаре”,
        в хижата се аз стоварих.

     Но главата не престава,
     все по-силно наболява,
     и нозете уморени,
     като че не са със мене,

        и ме треска вече втриса —
        сякаш друса ме мотриса —,
        и направо ми се плачи!
        Е, затърсих аз “илачи”.

     Брей, обърнах си багажа,
     ала нищо, да Ви кажа,
     не намерих аз целебно;
     да умирам вече легнах,

        и насмалко не го сторих,
        но турист със добра воля
        ме дари със аспирина —
        тъй спасих се сред Пирина.

     09.2000

          _ _ _

 
     СЛУЧКА В КВЕБЕК

     Казват, че веднъж в Квебек,
     в края баш на двай’сти век,
     влязъл някакъв човек
     във един луксозен снек

        и, тъй кат’ не бил пелтек,
        ами, най-вече, зевзек
        (всъщност, казвал се той Джек,
        и бил дълъг кат’ дирек),

           то поискал си не стек,
           ами сал един ... бюрек.
           Но го искал да е мек,
           а не твърд като геврек,

        нито тричав като хек,
        нито плосък като стек,
        и да н`е е много лек,
        ами да е кат’ дюшек

     бухнал, набразден кат’ клек,
     още лъскав като дек,
     да е мазен, кат’ юрдек,
     топъл като летен пек

        някъде край Баалбек —
        затова пък плащал с чек!
        Да де, ама ял ... кютек —
        щот’ се правел на шебек.

     08.2002

          _ _ _

 
          ХИТРИЯТ КИТАЕЦ

     Дзин Мин разхождал се веднъж край Нил
     и с пръст подмамил едър крокодил.
           Но може би сгрешил?
        Щот’ крокодилът бил чевръст
        и в миг отхапал му тоз’ пръст.

     Но не надал мъжът отчаян вой.
     О, не, понеже бил от древен сой,
           а и голям герой.
        Събрал той бързо малко пръст
        и тъй ... направил си нов <пръст>!

     Възкликнал крокодилът изумен:
     “О, странниче, продаваш ли патент
           за тоз’ инградиент,
        със който сътвори ти чудо?
        Продай ми, моля ти се лудо!”

     Дзин Мин отвърнал: “Има да се молиш,
     изеднико, що чужди пръсти колиш,
           и хората неволиш.
        Изчезвай бързо ти оттук,
        че щ’те направя на боклук!”

     Уплашил се горкият крокодил,
     побягнал, чувайки при туй: “Катил,
           не си ме надхитрил!
        Да знаеш ти, зъбата <тапа>,
        че <средния> ми пръст налапа!”

     08.2002
 
          _ _ _


          КАЛИМЕРА/* ... С ТАБАКЕРА

     [ * Калимера (по точно, ‘калемера’) по гръцки значи “добра среща”. ]

     С тази стара табакера
     правя днеска калимера,
     щото храня ази в`ера
     там цигарка да намера.

     Оти пламнал ми’й джигера,
     за тютюнец д`уша бера,
     и съм легнал на миндера
     грохнал, с тази далавера.

     Не че нещо — сях пипера —,
     ала знайно’й не от вчера,
     че единствено ... <Дилбера>
     знае как да сади “дзвера”.

     Бре, търс`их я таз’ мегера
     (аз секрета да приб`ера),
     но ми казват вред: химера
     е Дилбера да намера.

     И затуй съм на миндера
     и изгаря ми джигера,
     щото сам таз’ кална <terra>
     аз копах и сях пипера.

     11.2002

          _ _ _

 
          ПРОТИВНО НА ДАЯНА!

     Що принцесата Даяна
     се споминала тъй рано? —
     Щот’ нагъвала тя яко
     след шампанското коняко!

     Затова, о Вий, девойки,
     в групички, или по двойки
     с разни готини младежи
     от школ`а или колежи,

     търсите ли Вий наслада —
     пийте само лимонада!
     Или пък смучете “Кола”,
     но <заплюйте> алкохола

     и станете абстиненти,
     редом с всичките студенти!
     Иначе, в тоз’ динамичен век,
     ще Ви сложат скоро ... във ковчег.

     01.2003

          _ _ _

 
          НА ЖЕНСКИЯ ПАЗАР

     Тоз’ пазар е женски, щото
     на жениците окото,
     както е добре известно,
     се подлъгва много лесно.

          - - -

     Ето, булка с дълъг нос
     си купува ... магданоз,
     друга пък стотинки хлопа
     и със тях си взема копър.

     Някоя, със нос увесен,
     иска само … връзка чесън,
     а пък друга, млада мис,
     взема връзки три кервиз.

     Пролет, вятър като брули,
     много търсят се марули,
     ала не забравят всички
     да си купят и <реп`ички>.

     Зима ли е, със мерак
     вземат хората спанак,
     докат’ други са курназ
     и купуват само праз.

     Всяка, може ли да пл`ати,
     взема и кило домати,
     а коит’ са хубавици
     търсят само <крастав`ици>.

     Има булки, окумушки,
     те пък търсят само ... чушки;
     други, никой не ги гони,
     но търчат за корнишони.

     Някоя във луд екстаз
     си купува ананас,
     докат’ друга пък със стон
     взема някой-друг лимон.

     Има някои кресливи —
     те купуват често киви;
     други пък, със цели крини
     грабят зиме мандарини.

     Вижте: маце клати кълки
     и купува си ... <яб`ълки>;
     или пък, да си уг`оди,
     то купува си <яг`оди>.

     Ако н`е са баш заспали
     всички вземат портокали,
     а които са бохеми
     те набиват и бадеми.

     Е, мнозина за <домъ> си
     вземат и кило фъстъ<с>и,
     и, за да не правят грешки,
     си купуват и ор`ешки.

     Булките с дебели задници
     си купуват често ... кладници,
     а пък тези, дет’ са в мярка,
     предпочитат манатарка.

     И в най-бедните къщурки
     често хапват си печурки,
     а като спец’ялен знак
     задушават пачи крак;

     Някои пък, що да крия
     си купуват и скумрия,
     а мъжа ако’й разбран
     то купуват му шаран.

     Мацка, черна кат’ мазут,
     но купува паламуд;
     друга, ама кръгла нула,
     взема си филе акула;

     трета пък за своя дом
     влачи <цяла> риба сом;
     а която има п`ари
     си купува и калмари.

     Виж там маце с хубав лик,
     търси дребен арпаджик,
     а две баби — бая стари —,
     те купуват си <зарз`али>.

     Някой, може по погрешка,
     пазаруват и черешки,
     други пък — да са красиви —
     хапват само сини сливи.

     Булче младо, с мъж любящ,
     си избира ... алабаш;
     друга пък, със мъж пиян,
     взема едър патладжан.

     Сума мацки обиграни
     си купуват там банани;
     а една, за мъж-атлет,
     търси хубав пчелен мед.

     В лятна жега, кат’ в пустиня,
     грабва всякоя и диня,
     друга, евтин или скъп е,
     но купува си и пъпеш.

     Е, за мъжкото сърце,
     най-доброто е месце,
     но и мацките, за сили,
     често вземат и по пиле.

     Баба една, хубавица,
     търси пресничка каймица,
     друга пък, <от магария>,
     си купува карантия.

     Там две върли демократки
     си купуват <цели> патки,
     докат’ други, доста дръзки,
     искат да са точно гъски.

     Ей там булче недорасло
     си купува прясно масло,
     друга, мощна като скрин,
     иска само маргарин.

     Тъй, но всичко да’й добре,
     трябва още и кафе,
     както също, то се знай,
     и пакет приличен чай.

     В къщи нужно е поне
     бучка бяло сиренц`е;
     а не е ли срамота,
     да не вземеш и яйца?

     Е, зимъска се привиква
     и на печеничка тиква;
     и, освен ’ко н`e си сноб,
     трябва също и зрял боб.

     Някой булка се досеща,
     че забравила е леща,
     и да няма тя кахъри,
     взема още малко къри.

     Друга, за очакван гост,
     се снабдява с соев сос,
     също, да покаже стил,
     взема си и джинджифил.

          - - -

     И т.н., че тоз’ пазар
     на пазарите е цар!
     И, ’ко туй ти е мерако,
     имало и <птиче> мляко.

     01.2004

          _ _ _

 
          ЗА АНГОЛА

     Абе, авер, не знам ти какво си мислиш за страната Ангола,
     обаче аз, като чуя това име, и винаги си представям някоя ... мацка гола.
     ’Щото там, нали така, сигурно имат такива мадами,
     които направо, дето се вика, могат да спрат дъха ми.
     А пък ако при това те са и както ги е майка родила,
     то аз, честно да ти кажа, направо се изпълвам със сила.

     Обаче, от друга страна, ’що толкова да се к`ося —
     като че ли хич не съм виждал мацка гола и боса!
     Така че, я по-добре да му цапнем още по една чашка,
     и да зарежем тия картини, към които въображението ми ме лашка.
     Защото тя, облечена ли ще е или гола,
     пак ще е, мен ако питаш, все същата Ангола.

     06.2006

     П.П. То, май, нещо подобно, и станало нарицателно, може да се каже и за българите, в смисъл че: и при демокрацията, и преди нея, сме си все същите ... вулгарни типове — както ни наричат комшиите гърци (“в`улгарос”, дословно произнесено). Е, човек не винаги трябва да дава ухо на разни асоциации, но комай в повечето случаи те са оказват верни! Вулгарността у нас дори се <култивира>, особено откакто дойде демокрацията, което, донякъде, е обяснимо, понеже етимологично тя е синоним на “вулгарокрация”.

          _ _ _

 
          ЗА БЪЛГАРСКАТА КАМИЛА

     Случило се, че веднъж една самотна камила
     по своя път в българските земи се отбила,
     и като видяла оная ми ти трева изкласила,
     толкова се <обрадвала> и възхитила,
     че си избрала една дюна край морето и на всеослушание провъзгласила:
     “От туй място няма да ме мръднат и със сила!”.

     Обаче, като минало известно време, и наш’та камила
     забелязала, че не била, ама изобщо на никого, мила,
     при което тя до такава степен взела, че се натъжила,
     че не само след това със свое потомство не се сдобила,
     ами и спряла да яде и за малко не се от глад уморила,
     дорде накрая, за по-бързо, не се с татул отров`ила.

     Тъй свършила своя жизнен път горката камила.
     Ах, море, майко мила!

     03.2008

          _ _ _

 
          ЗА ДЪРВОТО

     Колчем хвърля аз око
     на към някое дърво
     ме пронизва тази мисъл:
     д`ърво да съм няма смисъл!

     “Да стоя във студ и пек
     раснало на самотек,
     или даже засадено
     и в редица подредено,

     но дан’ мога крак дори,
     от зори и до зори,
     да повдигна барем малко —
     туй, наистина, е жалко.

     Ако бях поне тревичка,
     да се люшкам щях самичка,
     да полягам доземи
     (силен дъжд кога вали,

     или ме натисне някой
     камък или звяр по-яко),
     а след туй като юнак
     щях да се възправям пак.

     Ама аз съм доста твърд —
     сякаш че се раждам дърт —
     и потребен съм най-много
     да поддържам някой огън.

     Даже камък ако бях,
     или планина, то щях
     да се чувствам по-<значим> —
     като трудно уязвим.

     Огън ако бях, тогаз
     да горя щях, час след час;
     даже ако бях водица
     щях да шурна кат’ речица.

     Мравка да бях бил, мушица,
     щях да нося аз душица,
     а пък тъй съм органичен,
     ала груб и неприличен.

     Вярно, давам плодове,
     но дървото не яде,
     тъй че няма кяр от туй;
     то не види, и не чуй,

     не приказва също то —
     нямо е като дърво —
     и май може да се радва
     ’га го клъцне някой брадва.”

     Тъй си мисля за дървото
     философски аз, защото:
     не познаваш ли движение,
     значи си за съжаление.

     12.2008

          _ _ _

 
          В КАРИБИТЕ

     Снощи чух, че във Карибите
     б`или тъй нагъсто рибите,
     че ако си топнеш пръста
     в миг акулица чевръста
     го налапва и отсича,
     и в дълбокото повлича,
     дето цял рояк дечица
     го огризват и <ашици>
     после с него си играят,
     с твоя беден пръст накрая.

     Ала с мрежа или кука
     чакай сигурна сполука.
     Не акули само, не,
     риби много в туй море,
     и креветки, и калмари,
     октоподи и омари,
     даже, ето, риба тон
     ще измъкнеш ти цял тон,
     и скумрия, и сафрид —
     уловът да ти’й честит!

     Даже някой казват, че
     ако си обут добре
     (от акули да се пазиш),
     може, значи, да си ... газиш
     като нашия Исус!
     Туй го зная наизуст,
     щот’ го гледах във реклама,
     тъй че тук лъжа хич няма.
     Истинно е тъй в Карибите,
     щот’ са там нагъсто рибите.

     10.2009
 
          _ _ _


          ИЗВЛЕЧИ ПОУКА!
    
     Вчера, значи, взех да готвя —
     брех, мама му стара —
     случило се нещо кофти:
     свършил ми ... бахара!
    
     Е, аз манджата оправих —
     сложих `и     пиперец,
     люта чушка не забравих,
     и що там намерих.
    
     Но нещата твърде често
     се така извиват,
     че те ръгат да се сещаш
     за алтернатива.
    
     Нямаш ли план Б е лошо —
     все беди, неволи,
     и парици ще потрошиш
     да "отелиш вола".
    
     Тъй с жените: разполагаш
     ли ти сал с едничка,
     често ще ти се налага
     да си търсиш ...
        [макаричка, сричка, аб`ичка].
    
     11.2011
    
   
          - - - - -