"Что останется после меня,
Кроме глупых рифмованных строчек"
Юлия Куликова
Так что же остаётся после нас?
Могильный холмик или горстка пепла...
Так будем жить сегодня и сейчас
Так ярко, чтобы темнота ослепла.
Не знаю, что потомкам завещать...
Не накопил ни серебра ни злата.
Оставлю им своих стихов тетрадь,
Возможно, это всё кому-то надо.
А не нужны - пускай горят огнём,
Собравшихся сгорая согревают...
Мы будем жить, ну а когда умрём
Возможно, что то новое узнаем...
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ СЛЕД НАС?
„А какво ще остане след мен,
само тези римувани строфи...”
Юлия Куликова
Какво ли ще остане тук след нас?
Гробовно хълмче или шепа пепел...
Живеем в миг, живеем час за час
тъй ярко, че смъртта да ослепее.
Какво да завещая вам, не знам...
Не съм събирал ни сребро, ни злато.
Ще ви оставя стиховете там,
възможно е да ги потърси някой.
Не са ли нужни – нека изгорят,
да стопли мръзнещ странник мойто слово...
Днес да живеем, а на Оня свят
навярно ще научим нещо ново...
Ударения
КАКВО ЩЕ ОСТАНЕ СЛЕД НАС?
КаквО ли ште остАне тУк след нАс?
ГробОвно хЪлмче или шЕпа пЕпел...
ЖивЕем в мИг, живЕем чАс за чАс
тъй Ярко, че смърттА да ослепЕе.
КаквО да завештАя вАм, не знАм...
Не сЪм събИрал нИ сребрО, ни злАто.
Щте ви остАвя стИховете тАм,
възмОжно е да ги потЪрси нЯкой.
Не сА ли нУжни – нЕка изгорЯт,
да стОпли мрЪзнешт стрАнник мОйто слОво...
Днес да живЕем, а на Оня свЯт
навЯрно ште наУчим нЕшто нОво...