Животът терзае любимите.
Повяхват и техните имена.
Пътува влакът на годините,
през времето като стрела.
Сякаш годините ни разбиха.
Като сухи листи са дните.
Гости сме ние на Природата.
Не ще ни спасят Боговете.
Жалката сянка ще станем
в битката на грозни стихии.
Всичко в този свят е тленно.
Вечни са само стиховете.
*
все правильно написано...
Сергей, сердечно...
Мария Магдалена Костадинова 28.11.2011 00:51
Заявить о нарушении правил