„ОТЧИЙ ДОМ”
Елена Ларская
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БАЩИН ДОМ
Бащин дом мой, здравей, колко много лета
тук не идвах на гости при младост щастлива;
по съдба пилигрим, аз през родния праг
днес пристъпвам... Сърцето ми в болка се свива...
Аз ще бъда с теб само за ден и за нощ,
в тишина и покой ще си спомням за мама,
за вкуса на пирога, за люляк в разкош,
за момчета, целувки и радост голяма...
Как живя ти без мен? Как скуча досега?
Как тъгува през нощите сам и печален?
Паяк мрежа опънал е в тази тъга,
на горчивите спомени бил си отдаден...
За възторга си спомняш, за волен каприз,
куче палаво джавка, а коте приглася...
И за сочния борш в нов китайски сервиз,
който с грижа стопанката в длани поднася...
Туй е всичко... Ще тръгвам, прощавай, дела...
Ще приседна на пейката, в края й само...
Нежност шеметна в топлата родна среда
ще почувства сърцето... Пак гледа ме мама...
Ще изскърца самотно след мен бащин дом,
ще въздъхне дълбоко... В сърце жар ще блесне...
За раздяла ще маха с кристално крило
пеперуда, прелитаща в моето детство...
Ударения
БАЩИН ДОМ
БАщин дОм мой, здравЕй, кОлко мнОго летА
тук не Идвах на гОсти при млАдост щастлИва;
по съдбА пилигрАм, аз през рОдния прАг
днес пристЪпвам... СърцЕто ми в бОлка се свИва...
Аз ще бЪда с теб сАмо за дЕн и за нОщ,
в тишинА и покОй ще си спОмням за мАма,
за вкусА на пирОга, за лЮляк в разкОш,
за момчЕта, целУвки и рАдост голЯма...
Как живЯ ти без мЕн? Как скучА досегА?
Как тъгУва през нОщите сАм и печАлен?
ПАяк мрЕжа опЪнал е в тАзи тъгА,
на горчИвите спОмени бИл си отдАден...
За възтОрга си спОмняш, за вОлен капрИз,
кУче пАлаво джАвка, а кОте приглАся...
И за сОчния бОрш в нов китАйски сервИз,
кОйто с грИжа стопАнката в длАни поднАся...
Туй е всИчко... Ще трЪгвам, прощАвай, делА...
Ще присЕдна на пЕйката, в крАя й сАмо...
НЕжност шЕметна в тОплата рОдна средА
ще почУвства сърцЕто... Пак глЕда ме мАма...
Ще изскЪрца самОтно след мЕн бАщин дОм,
ще въздЪхне дълбОко... В сърцЕ жар ще блЕсне...
За раздЯла ще мАха с кристАлно крилО
пеперУда, прелИтаща в мОето дЕтство...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Елена Ларская
ОТЧИЙ ДОМ
Здравствуй отчий мой дом, сколько лет, сколько зим,
Не была я в гостях у забытого счастья,
Я к родному порогу, судьбы пилигрим,
Подхожу... Сердце давит мне болью щемящей...
Я сегодня с тобой, лишь один только день,
Проведу в тишине по былому тоскуя,
Вспомню маму и вкус пирогов, и сирень,
И мальчишку, и чувственный жар поцелуя...
Как ты жил без меня? Как скучал здесь один?
Как ночами грустил, одиноко печалясь,
От тоски зарастал сединой паутин,
Горькой памятью в прошлую жизнь возвращаясь...
Вспоминал шум и гам, детский радостный визг,
Лай шального щенка и мяуканье кошки...
И наваристый борщ, и китайский сервиз,
Что хозяйка тайком вытирала ладошкой...
Вот и всё... Мне пора, извини, но дела...
На скамейку присяду, на краешек самый...
И щемящую нежность, родного тепла,
Вдруг почувствую сердцем... И взгляд своей мамы...
Половицей мне скрипнет во след отчий дом
И вздохнёт тяжело, обожжёт моё сердце...
На прощанье помашет хрустальным крылом
Пролетевшая бабочка, родом из детства...
http://www.stihi.ru/2010/11/12/7596
БАТЬКІВСЬКИЙ ДІМ (вільний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
Здрастуй, батьківський дім, скільки літ, скільки зим,
Не була я в гостях у забутого щастя,
На цей рідний порог, долі я пілігрим,
Піднімусь... Серце болем щемливим світ застить...
Я сьогодні з тобою, один тільки день,
Проведу в тиші цій, по булому сумуючи...
Мама, смак пирогів, дух бузкових квітЕнь,
І хлопчисько, що жар дарував тут, цілуючи...
Як без мене ти жив? Нудьгував тут один?
Як ночами тужив ти, самотньо тиняюючись,
Як від туги зарос в сивину павутин,
Лише пам'яттю в давні часи повертаючись...
Шум і гам дітвори, її радісний писк,
Лай шаленого цуцика, нявкання кішки...
І наваристий борщ, і китайський сервіз,
Витираний хазяйки долонею нишком...
От і все... Ти пробач, та пора вже, ділА...
Я на лаву присяду, на крАєчок самий...
І щемливу ту ніжність родини тепла
Раптом серцем відчую... Із поглядом мами...
Половицею рипне мій батьківський дім,
Так зітхне, що обпалить аж серце, як льодом...
І махне вслід крилом кришталевим своїм
Пролетівший метелик, з дитинства що родом...
---------------
Руската поетеса Елена Ларская е родена във Вологодска област. Първото си стихотворение пише през 1974 г. Публикува стихове в електронните медии. По нейни текстове са написани песни. Живее в Москва.