След буря – мъртва тишина…
През непрогледна тъмнина
в спокойните води
един самотен кораб плува.
Колхидско руно не бленува,
за злато не ламти…
Изобщо движи ли се той:
не трепва нощният покой.
Пустинно е навред.
Брега мечтан не приближава.
За миг луната не явява
в нощта лика си блед.
Ще стигне ли до своя бряг
сред тоя непрогледен мрак
в очаквания ден
или морето ще погълне,
гробовно тихо и безмълвно
самотника сломен?
Еднакви с него по съдби
ще се окажем, може би.
Придвижвам се и аз
в огромното море от хора,
като сломен от буря кораб
и “плувам,, без компас.