Подарок Бога

Олег Глечиков
            На картинку со страницы Ирины Фетисовой-Мюллерсон -
            http://www.stihi.ru/2011/12/07/7179



Ночной порою, стоя на балконе,
Молила женщина любви у Бога.
Луна сияла... В золочёном фоне,
По небу стлалась звёздная дорога...

Дорогой этой лебеди летели,
Роняя крик прощания с небес.
А, может, они женщину жалели,
Озёра, что покинули... и лес?..

И вдруг перо, как будто лист осенний,
В лучах луны, сияя желтизной,
Над женщиной повисло в ветра лени...
И потянулась женщина рукой:

"Возможно, Бог услышал плач сердечный,
Послал любовь - перо от царских птиц?
Конечно, Бог! Конечно же, конечно!.."
Сверкнул восторг на кончиках ресниц!..


        Я благодарю Марию Магдалену Костадинову - болгарскую поэтессу, прекрасного женщину, товарища по перу, за перевод этого стихотворения на болгарский язык!


     Подарък от Бог

В тихата нощ, стоейки на балкона,
молеше една жена любов от Бога.
Сияеше луната...пътеката звездна
стелеше се по небето позлатена.

А по тази пътека лебеди летяха,
ронейки печален вик на прощаване.
Или може би, те жената жалеха,
или езерата, които оставяха днес.

Изведнъж перо, като есенен листец,
на луната под лъчите, в жълто засия,
от вятъра носен, над жената летеше...
И протегна тя към него с надежда ръка:

"Може би, чул е Бог плача ми сърдечен,
пусна ми любов - перо от царски птици?
Разбира се, Бог! Да, Той, разбира се!.."
Блесна възторг на края на ресниците!...

08 декабря 2011 года

Мария Магдалена Костадинова