Аркадий Белкин Иосиф Бродский Йосиф Бродски

Красимир Георгиев
„ИОСИФ БРОДСКИЙ”
Аркадий Белкин
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЙОСИФ БРОДСКИ

Отправи съдията
                поглед парещ
и крясна с пяна на уста:
                „Позор!
Той паразит е,
                чака го концлагер!
(Това не ти е
                сталински терор.)
Кому е нужна тук
                Ахматова защита,
коя е тя!
               И кой я викна днес!”
И бързо бе присъдата развита:
„На строг режим
                за пет години влез!”
А той стоеше гордо
                с честно име –
творец
            пред правосъдието лихо...
Но времето лети и след години
съдбите
               по заслуги се решиха.
Разтури се
                имперската държава
и всеки си получи
                свой билет:
за съд –
               позорна Дантесова слава,
за него –
                вечно звание
                ПОЕТ!
               

Ударения
ЙОСИФ БРОДСКИ

ОтпрАви съдиЯта
                пОглед пАрещ
и крЯсна с пЯна на устА:
                „ПозОр!
Той паразИт е,
                чАка го концлАгер!
(ТовА не тИ е
                стАлински терОр.)
КомУ е нУжна тУк
                АхмАтова защИта,
коЯ е тЯ!
                И кОй я вИкна днЕс!”
И бЪрзо бе присЪдата развИта:
„На стрОг режИм
                за пЕт годИни влЕз!”
А тОй стоЕше гОрдо
                с чЕстно Име –
творЕц
             пред правосЪдието лИхо...
Но врЕмето летИ и след годИни
съдбИте
               по заслУги се решИха.
РазтУри се
                импЕрската държАва
и всЕки си полУчи
                свОй билЕт:
за сЪд –
                позОрна ДАнтесова слАва,
за нЕго –
                вЕчно звАние
                поЕт!               

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аркадий Белкин
ИОСИФ БРОДСКИЙ

Судья
           его сверлила злобным взглядом,
Кричала с пеною у рта:
                „Позор!
Он тунеядец
                да его в концлагерь надо!
(Знать, не забыла
                сталинский террор)
Что нам какой-то там
                Ахматовой защита,
Да кто она!
                Ее никто не звал!”
И был немедля приговор зачитан:
„Пять лет –
                и на лесоповал!”
А он стоял,
                стоял, взирая гордо –
Как бесновалось
                это „правосудье”...
Но за годами пролетели годы
И по заслугам
                все сложились судьбы:
И рухнула
                имперская держава,
И каждому
                достался свой билет.
Судье –
               позорная дантесовская слава,
Ему –
           навечно звание
                ПОЭТ!

http://stihi.ru/2011/05/21/663