„ЭПИГРАММЫ”
Александр Ефимович Измайлов (1779-1831 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕПИГРАМИ
ооо
Клим несериозен е!
Но има той сестрица –
прекрасна и девица!
Те нула са до единица.
ооо
Клинт беше слаб поет.
Реши критик да стане,
за гуша да ни хване!
От слабо вино – лош оцет...
ооо
– А болният къде е?
– Лекарствата отказа
и доктора заряза...
– Е, слава Богу! Значи ще живее!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Ефимович Измайлов
ЭПИГРАММЫ
ооо
Климъ человекъ пустой!
За то его сестрица –
прекрасная... девица!
Нуль значитъ, ежели при немъ есть единица.
ооо
– Что нашъ больной?
– Сегодня приобщался:
Лекарства больше не беретъ,
И Докторъ отказался.
– Ну, слава Богу! Есть надежда, не умретъ.
---------------
Руският баснописец, писател и журналист Александр Измайлов (Александр Ефимович Измайлов) е роден на 14/25 април 1779 г. в гр. Владимир. Завършва кадетски корпус (1797 г.). Първото му отпечатано произведение е от 1798 г. От 1797 до 1825 г. работи в Министерството на финансите. От 1802 г. е член на Свободното общество на любителите на словесността, от 1807 г. е негов секретар, а от 1816 до 1825 г. е председател на сдружението. Редактор и издател е на списанията „Цветник”, „Санкт-петербургский вестник”, „Сын отечества”, „Благонамеренный” и „Календарь Муз”. От 1826 до 1828 г. е вицегубернатор на Твер и Архангелск, преподава словесност в Пажеския императорски корпус. Автор е на книгите със сатирична проза „Евгений, или Пагубните последици на лошото възпитание” (1799 г.), „Бедная Маша” (1801 г.), „Ибрагим и Осман” (1806 г.) и „Проза” (1826 г.) и на сборниците „Басни и приказки” (1814 г.) и „Нови басни” (1817, 1821, 1826 г.). Умира на 16/28 януари 1831 г. в Петербург.