Автор: Илко Карайчев, Болгария
Оригинал
С УХАНИЕ НА ВЛЮБЕН ДЪЖД
Стопяваше с усмивка разстояния,
докосването беше нежен стих,
в очите ти познатите сияния
събудиха в сърцето спомен тих
за влюбен дъжд, прегърнал ни с ухание
на миди и среднощен морски хлад.
С красиви, спотаявани желания
те вдишвах със страстта на стар пират.
Почувствала носталгията трепетна,
пак оня дъжд изпрати есента,
под който ние, с пръстите преплетени,
рисувахме мечтания в нощта.
Усмивката пред мен отново грееше,
искреше най-красивото лице,
а моето сърце в любов немееше,
мечтаеше целувка на дете…
Вольный перевод Инессы Соколовой
ЛЮБОВЬ С АРОМАТОМ ДОЖДЯ
Улыбку вижу я на расстоянии
в твоих глазах от нежных строк
моих стихов, как понимание…
К тебе, желанной, мой рывок.
Мы любим дождь, нам море вспомнилось,
моллюсков тонкий аромат…
А я красив, желаем в помыслах,
как страстью дышащий пират.
Волнуют вновь воспоминания
под шум осеннего дождя…
И возвращаются желания
во снах, в ночи и красках дня.
Я в них с тобой, моя желанная!
Твоя улыбка, красота…
Ты для меня такая славная…
Но жаль, что слишком молода.
3-е место на V Международном конкурсе переводов, http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186