Стоят и тъжно гледат тишината,
заслушани във изгрева на тъмно утре,
объркани са всичките понятия,
ръждив таван и мяукане на куче.
Лежат преплетени изпразнени от себе си,
на куп, от буря свлечени дървета,
момчета, в женски дрехи разсъблечени,
момичета, с прически на момчета.
Изкусно татуирани, съдрани вени,
красиви писти, водещи в отвъдното,
лилаво-черни, синкаво-червени
и пръсти, стискащи, мечти несбъднати.
Фургон продънен, запустяла гара,
зениците, отдавна черни кръгове,
очите с цвят на филтър от цигара,
натирена тълпа от нощни пъбове.
Натрупани тела като от восък,
върху калта, килим от бели ружи,
забравен филм, сценарий твърде плосък,
спринцовки празни, никому ненужни.
Петко Илиев
2009 г.