И някой ден, когато всичко свърши,
едно писмо ще ти оставя, тук. За тебе.
Ще го намериш знам, защото ще го търсиш.
Оставен във ръцете ти без време.
И някой ден, когато ме забравят
приятелите ми… но не и враговете.
Ще чуят думите, с които днес ме калят,
но няма да ме видят във нозете си.
Ех някой ден! Да още ще ги има
длъжниците ми, с дългове простени.
В очите им навярно ще е зима,
а погледите им, в страни от мене.
И някой ден, когато всичко свърши.
В едно писмо, написано до тебе.
Ще разбереш Съдба, защо не се прекърших
и честно изживях си мойто време.
14.09.2011г.
Петко Илиев