В памет на мой колега и приятел
Покланят се смирените дървета…
Алеите попиват в знак скръбта…
Безмълвни, траурно, ченгета
един след друг минават по снега.
Един след друг покоя ти желаят
и крият в маски своите сълзи…
Ченгетата не плачат, ала знаят –
под маските, в душите им вали…
Сирените проплакват за последно,
сиротно, без приятеля си млад…
За хората – едно ченге поредно
отива си в снега от този свят…
Но хората не знаят за косите –
какво разказва белият им цвят,
не знаят как във нощите и в дните
си бил на крак – спокойни те да спят…
Те тръгват сутрин - младите ченгета…
Кога се връщат – няма точен час…
Приятелю, ти тръгна за последно…
Поклон пред теб сега от всички нас