Клони пращяха под тежките стъпки на зимата.
Диво подгонен, превърнат във крехка играчка.
Няма спасение, няма я вече пъртината.
Пори със тяло снега, вече е сигурна плячка.
Тежките стъпки набиват се в дивата пустош,
Липсва надежда, навярно е в друга посока.
Кучета бесни преследват го, вече ненужен.
Спира за миг, във последния час от живота.
Лаят след нето, макар и от съща порода.
Сухия хляб да заслужат, това им остава.
Страшно преследване, гинат тела в изнемога.
Стръв обещана и… няколко мига на слава.
Няма спасение, бездна и полет последен.
Сили събрани и скок над злощастната участ.
Изстрел прецизен. Попадна в графата „пореден“,
за вълк набедено, до скоро, най-вярното куче.
Петко Илиев
17.02.2011 г.