Тонове пепел, натрупана, чака с години.
Никой от нея не иска, за себе да вземе.
Нищо, че много от тия велможи значими,
често косите си трябва да ръсят, със нея.
Брони от наглост, стъкмили, в редиците първи,
с тях се опълчват на хорската, участ злочеста,
с тях се и бранят от истини , напъни твърди,
средния пръст не прибират, това им е жеста.
Тонове пепел отровна, човеците дишат.
Вятърът лудо раздухва я, стиска гърлата.
Само на гнило надеждите нови миришат.
Нашите горди. Високо повдигат челата.
Тонове пепел затискат народа ни грешен,
дето уби си месията, дадена дума,
дето възнесе до Бога врага си предрешен,
в праведно расо, дявол донесъл ни чума.
Петко Илиев
16.03.2011 г.