Среднощни размисли
Росица Петрова
Духна вятър и на сън
стресна птичите зеници.
Есента пристигнала, отвън
през прозореца ми цяла нощ наднича.
Не разпитвай, просто замълчи!
Този вятър е така мистичен,
аз отново ще напиша стих,
ти ще спиш до мене безразличен.
Ще пропуснеш вятъра, дъжда..,
ще пропуснеш топлите ми длани.
Те за теб изгряха, а сега
тихичко угасват неразбрани.
Вятърът се люшна и заспа,
моят стих се сля със листопада.
Любовта край мен прошумоля
и си тръгна без да ме погали.
ПОЛУНОЧНЫЕ МЫСЛИ
Перевод с болгарского
Дул ветер. Крался сон,
Гася летающие звёзды.
Гуляла осень за окном,
На стёклах – слёз ее борозды.
Не говорил ты, лишь молчал.
А ветер-то, такой мистичный,
Стихам моим он тему дал.
Во сне, ко мне, ты – безразличный!
Проспишь ты ветер, этот дождь,
Проспишь тепло моих ладоней…
Проснувшись, может быть, уйдёшь.
И сердце, тихой болью стонет.
Заснул и ветер. Чуть качаясь,
Летят слова, как листья, в стих.
Любовь, лишь краешком касаясь,
Прошла… и шум шагов затих.
Олег Глечиков
25 января 2012 года, Керчь, Украина