ЗАЩО ДА ТЪГУВАМ?
Генка Богданова , Ямбол, България
Не, не тъгувам по дните предишни!
Не плача за младост.Сълзи излишни!
Не страдам, че видимо вече старея.
Със спомени стари аз не живея.
Всеки ден бе за мене безценен.
Животът дари ме с дар драгоценен-
да бъда обичана и да обичам,
“любима” и “мама” да се наричам.
И днеска в дните ми щастие има.
Имам прекрасна внучка любима.
Благословена съм с искрено слово
и със сърце- да обича готово.
Имам и много приятели мили.
Животът дари ме с дух и със сили
да следвам съдбата своя човешка,
да се прераждам след болка и грешка.
Сърцето днес уморено е, страда,
но още е в полет душата ми млада.
------------------------------------------
Вольный перевод Инессы Соколовой
* * *
Не грусти о том, что не вернуть,
быстротечно в нашей жизни всё.
Позади большой по жизни путь,
вспомни своё прошлое житьё.
Каждый день тебе был дорогим,
подарила жизнь бесценный дар.
Главное – любил ты, был любим.
Не печалься, это – не финал.
В жизни радость главная есть в том –
внучка рядом славная растёт,
принося улыбки, счастье в дом.
Любит и тебя, конечно, ждёт.
А вокруг немало и друзей -
жизни дар, чтоб не сломался дух,
чтоб ты стал спокойней и сильней,
одолел в борьбе свою беду.
Пусть с годами ты слегка устал,
не печалься, ты ещё не стар!