Кадифените пръсти в клавишите лягат
и завихрят Божествени трели...
Бели лебеди с черни криле ли
шепнешком с Любовта разговарят?
Тишината на палци кръжи над рояла,
полонезът кипи и не стихва…
Огнедишащ акорд, в миг изригнал,
с порив див ледовете взривява...
Разлюляват разкошни коси водопади
заклокочват реките пенливи
пранги скъсал, живот в тях пулсира
и капчуци в синкоп им припяват…
Носталгична печал в тишината безлунна
е до дъно акорда изпила,
в кадифена страст нежност разлива
и сред тайнство от звуци танцува...
http://www.stihi.ru/2016/01/24/8523 - Перевод Олега Глечикова
http://www.stihi.ru/2012/12/23/2260 - Перевод Александра Борисова