Имало едно парче земя между два речни ръкава. Две мравки вървели една срещу друга и се срещнали. Едната казала: „Светът всъщност не е толкова голям и е толкова прост. Ето, като погледнем, краят му се вижда във всички посоки.” „Какво говориш”, отвърнала другата мравка. Нея вятърът я бил вдигнал малко преди това и довял до това парче земя. „Ами всичко, което е отвъд, ами животните, ами хората, ами градовете, ами държавите, ами полетите, ами звездите, ами галактиките, ами вселената…”
Първата мравка погледнала снизходително и рекла: „Друже, ти пак си сънувал някакви фантасмагории, опомни се! Ние имаме важни дела за вършене, а ти говориш някакви глупости! Трябва да се събира зърното за през зимата, трябва да се подобри дисциплината, мравешкият съвет е в разруха, цари корупция и трябва спешно да направим реформи, предстоят избори за главен старейшина, трябва да реформираме мравуняците, имаме много реформи да правим, а ти само спиш и бълнуваш…”
Втората мравка се окопитила и промълвила: „Не е ли по-добре да изградим брод, за да преминем отвъд? Аз не сънувам, мен вятърът ме довя тук преди малко.”
„Какъв ти вятър”, отвърнала първата мравка, „ние сме винаги на завет тук долу, виж че наоколо има дървета. И за какво „отвъд” ми говориш, няма никакво „отвъд”, там започва водата и светът свършва. По-добре помисли за дисциплината, как да се преборим с корупцията на членовете на съвета, които отклоняват семена към скривалищата си… Мен главата ми се е запалила да задържа позицията си за благото на нашия род, предстоят избори, не се знае коя коалиция ще надделее, трябва да осигурим бъдещето си, ти безработен ли искаш да останеш! Толкова години правим кариера и сега да се прекъсне полетът нагоре и да се провалим! За какви глупости ми говориш! Галактики, вселени! Какви са тия думи, измисляш си нещо, което си сънувал май… Хайде, отивай на строежа на главния мравуняк, където ще отседнем новите членове на Съвета на старейшините, като ни изберат. Нещо съвсем се е разхайтила вече дисциплината. Фантазьори навсякъде… Къде ти е чувството за отговорност! Къде ти е достойнството, честта!”
Така двете мравки се разделили. Първата тръгнала към главния мравуняк да види докъде са стигнали с реформите на новите жилища за новите членове на Съвета на старейшините, нали очаквала да бъде преизбрана за техен главен старейшина.
А втората мравка се замислила. Дали не трябва да помогне на събратята си? Не бива да се бяга от трудностите. Дори ако не осъзнават широтата на света, в момента те са в затруднение и имат нужда от подкрепа. Мнозина може би не виждаха какво да правят, освен да изпълняват на строежа. Макар и омагьосани от приказките на велможата за дисциплина, отговорност, ред, рода и задължения. Те имаха нужда от помощ и от просветление. Как да ги изостави в такава беда?
И малката мравка полазила по дънера на най-близкото дърво, за да огледа по-добре обстановката. А докато се качвала нагоре съмнението се прокраднало отново в душата й. И все пак... Светът отвъд бе тъй прекрасен и голям. А така й се искало на мравката да го обходи, опознае, да стигне покрива на близката обсерватория и да погледне в обектива... Качила се мравката нагоре, като се чудела кое е най-справедливото решение, как да помогне на другите и дали ще види някъде плитчини за брод, а после тръгнала по един клон, след това по едно малко клонче, а накрая стигнала до ръба на едно листо там някъде на върха на дървото. Погледнала надолу и видяла стотина мравки да се ровят в главния мравуняк и да преустройват пещерите и тунелите на жилищата на съвета на велможите. Трябваше да бъдат обновени. Все пак – вече в по-модерни и демократични времена живееха. Не беше лесно да се ръководи мравешкия народ и за водачите бе нужно да се създадат удобства подходящи... Листата се полюшвали от вятъра. След малко един по-силен порив грабнал малката мравка и въздушното течение я отвяло отвъд речния ръкав, в прилежащата градина на местната обсерватория.
Вятърът довял облаци, а от тях завалял проливен дъжд. Този дъжд бил малко по-пороен от обикновено напоследък. Реката придошла и се вдигнала, водата заляла парчето земя и отнесла всичко от повърхността на малкия свят на мравките.
София, 29.11.2010/29.01.2012
Приказката е публикувана в
"Литературен свят", брой 42 юли 2012 г.