Натирени мисли, подгонени. Стадо от псета.
Днес пак ще люлеят душите. Лъжата поредна.
Поднасят ни новия списък. Стари ченгета.
Започват от рано. Очаква се битка последна.
За миг не помислят, че голите трудно гласуват.
Че босите търсят, сред камъни, къшей захвърлен.
Натирени мисли, но тайно в главите бушуват.
Без сили за битка. Човешкия образ?...Загърбен.
Изнизани дните еднакви, все същия преход.
Площадите с чалга и мирис. Гранясала скара.
Балкана отдавна не носи хайдушкия екот.
Героите в странство. Пустее самотната гара.
Без чест и без святост, препълнен, до горе, е храма.
Парите си дават. “Помилуй” забравят към Бога.
Спектакъл пореден, във епос превърната драма.
Все същи актьори. Със нови костюми. По мода.
Подгонени мисли, но вече на кой ли му пука.
Да гнием в покорство, навярно е нашата сила.
Днес само старица си… ровеща кротко в боклука.
За кой ли Българийо в същност, родина си мила?
23.05.2011 г.
Петко Илиев