Тихи слънца ти изпращам, дано да те сгреят.
Тежки сълзи пред олтара на твоето вчера.
“Утре” го няма, то е безмерна вселена.
Черен курбан те направиха. Мръсна завера.
Тихи слънца, във последната нощ, на Земята.
Дар за отвъдното нека да бъдат - за двама.
Господи, те ли ти трябваха, що за отплата?
Те не разбраха: животът, че тук е измама.
Тихи слънца, от студения восък на свещи.
Звуци в гърлата заседнали, страх неизказан.
Много въпроси без истини, клади зловещи.
Някой виновно се смее. Пак ненаказан.
Тихи слънца и молитва да търси покоя.
Бесните глухо прикрити. Било е съдбата.
Само сълзите напиращи с гняв. Само тоя
… ням рефрен … упокой за душата.
26.09.2011 г.
Петко Илиев