Строих във душата си пясъчни замъци
и ти бе принцесата винаги в тях...
Подклаждах в сърцето си луднали пламъци
и бавно, със страст, но красиво горях...
Сънувах те – клада. Не женски обятия.
Обичах те – демон, превърнал ме в грях.
Мечтаех те – моето нежно проклятие...
Тъй замъка бавно за тебе строях...
И ти появи се – вълна девет балова.
Обгърна строеното с мощен прибой...
Цунамно изля се в мечтите коралови
и срути душата ми – замъкът твой...
Николай Дялков
29.12.2011 год.
Гр.Тополовград
България