V МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186
Я «умирал» неоднократно
(Наверно, как другой любой…)
Расставшись с детством безоглядно –
Я стал собой, и не собой…
Я «умирал» неоднократно…
Сгорела школа, нет «гнезда» -
Смертельно больно и досадно,
Что не могу сходить туда…
Я «умирал» неоднократно:
Когда угробили Союз…
Пусть прошлое и невозвратно, -
Во мне его «смертельный груз»…
Я «умирал» неоднократно,
Друзей и близких хороня…
Пусть «возвращался» я обратно,
Но умирала часть меня…
Дожить до «пенсиона» дня –
Мне, хоть и грустно, но приятно!..
Смерть - не страшит уже меня:
Я умирал - неоднократно…
Умирал съм нееднократно
Авторизированный перевод Антонины Димитровой
„Умирал“ съм нееднократно
(навярно като всеки друг човек)
Разделяйки се с детството си безвъзвратно,
Аз бил съм себе си и не съвсем...
„Умирал“ съм нееднократно,
когато училището наше изгоря
и смъртно болно и досадно е,
че аз не мога да се върна там...
„Умирал“ съм нееднократно,
Като загробиха Съюза...
Аз знам , че миналото безвъзвратно е,
но то във мен е съвест гузна.
„Умирал“ съм нееднократно,
Погребвайки другари, близки...
Макар, че „връщах се“ обратно,
част от мен отиде си завинаги.
Да доживея пенсионна възраст
за мен и тъжно, и приятно е.
Не се страхувам от смъртта –
„умирал“ съм нееднократно.
Гран При в Номинации "Вчерашние стихи"