Не те повиках с думи, нито с мисъл.
Не съм те чакал, даже заминавах.
Не беше сън, дори да бях поискал,
отдавна, със съня ми сме в раздяла.
Не беше и видение съдбовно,
те сенките при мен са в откровение,
сами пристигат, тръгват си бездомни,
не се задържат, търсят изкупление.
Не беше и проблясък в тъмнината,
в далечното, запалена цигара.
Дори и звук сподавен в тишината,
не беше ти… перон и празна гара.
Не те повиках, но не те и гоня.
Намерих те в повехналите листи,
замръзнали, очакват нова пролет,
но тя за тях ще бъде само нищо.
Не те повиках, ти не си надежда -
нахлул от миналото, черен спомен.
Отдавна във комбина сме изглежда,
въздишка само и… последно сбогом.
05.02.2011 г.
Петко Илиев