Внезапно заплака небето
с едри, горещи сълзи,
Пред мен спусна бяла завеса…
Знаеш ли колко боли
очакване дълго, безвестно?!
Къщи, дървета, треви
окъпа дъждът. Всичко блесна!
В синьо лазурът искри,
дарява ми своята нежност…
Този загадъчен миг,
за тебе аз пазя в сърцето.
Бързо при мен се върни!
5.02.2012