Заблудата,когато се разсее
и приповдигне свойта пелена,
навярно на часа ще онемея
пред истинския облик на света.
Какъв е всъщност той,уви не зная:
с неудържима прелест или зъл...
За сетивата си единствено аз пазя
необозримото,което би могъл
да ми представи с цвят на ореола,
с дъхът на необятен океан,
с божествената тишина на синагога
и волността на птичите ята.
Заблуда ли е всичко туй, което
изпълва ми със щастие сърцето?