СКАЗКА
В лесу, что за широким ячменным полем, среди столетних корней величественных деревьев жил маленький и добрый хомяк - Хома. Много было у него друзей. На самом верху раскидистой сосны, в уютном и тёплом дупле, жила белочка Бэла.Недалеко в тёплой норке жил шустрый зайчонок по имени Серенький, а в овражке расположился мудрый Ёж Ежович.
С первыми лучами солнца белочка начинала свою привычную работу: собирала шишки, доставала из них орешки и складывала в дупло. Затем спускалась на землю за грибами и спешила обратно на дерево, чтобы нанизать урожай на веточки для просушки. Проснувшись, Хома торопился в поле собирать зёрнышки. А навстречу ему уже спешил ёжик, неся на своей спинке душистые ягоды. Все были заняты своими делами, готовясь к холодной и продолжительной зиме, набивая свои кладовые вкусными припасами.
А вечером друзья собирались на небольшой полянке возле норки хомячка и весело проводили время. Белочка угощала друзей малиной, ёжик приносил подсушенные ягоды земляники, а хомячок угощал вкусными ячменными зёрнышками. Каждый старался поделиться своими приключениями, и зверюшки дружно смеялись над проделками весёлого зайчонка.
День за днём спокойно протекала их жизнь. Слава об их крепкой дружбе разнеслась по всему лесу. Дошла эта весть и до хитрой и коварной лисицы:
-Вот будет мне хороший ужин,- решила Патрикеевна.
Целый день она носилась по лесу в поисках этой дружной компании. Измученная и злая ни с чем вернулась к своей норе.
-Как же мне их найти?- подумала рыжая.
Думала - думала да и придумала, недаром её в лесу кличут плутовкой.
На следующий день, к вечеру, собрала небольшой узелок и отправилась к сороке. Белобока весело трещала на высокой осине.
- Милая! – сладко промолвила лисонька.- Вчера я ходила в гости в соседний лес навестить больную тетушку и повстречала зайчиху, родственницу нашего зайца. Она просила кланяться племяннику, да вот подарочек передала, а как найти его, я не знаю. Голубушка, помоги! Ты высоко летаешь и всё знаешь. А о твоём уме легенды ходят!
Возгордилась глупая сорока и промолвила:
- Хорошо, помогу тебе. Беги за мной, приведу тебя к заветной полянке, там и подождёшь Серенького.
А в это время, закончив свои дела, друзья спешили к хомячку. Весело напевая, скакал зайка. Белочка торопливо нанизывала последние грибочки, собранные за день. Неспешно брёл ёжик, размышляя о прожитом дне, а Хома готовился к приему гостей. Он почистил пенёк от мусора, разложил аккуратно листики и насыпал на них вкусные зёрнышки. Лиса, притаившись в кустах, зорко наблюдала за происходящим.Первым появился зайчишка.
- Какой у меня замечательный ужин!- подумала лиса и от удовольствия причмокнула.
Почувствовав опасность,хомячок громко закричал:
- Зайка, берегись!
Серенький бросился удирать, но лиса, выскочив из своего укрытия, все-таки, успела ухватить зайчика за лапку. Но вдруг маленький хомячок бросился на злодейку и вцепился в её рыжий бок своими острыми коготками. От неожиданности лиса выпустила добычу, взвыв от боли. Это в другой её бок впились острые иголки ежика, а сверху на голову посыпались колючие шишки. Это Бэла метко швыряла их в лису. Перепуганная плутовка бросилась наутёк. А бедный зайка лежал на полянке и стонал.
- Нельзя зайчишку в лес отпускать! Пусть поживёт у меня, пока не поправится, - сказал Хома.
И стали они жить вместе. Мудрый Ёж Ежович каждое утро приносил листочки подорожника и прикладывал к больной лапке, а вечером спешил угостить его ягодкой и свежим яблочком, которое приносил невесть откуда. Белочка спускалась с дерева с орешками и рассказывала друзьям новости, услышанные от неугомонной сороки. От неё все узнали, что лиса покинула их лес, перебравшись в соседний, к тетушке. Но смелый маленький Хома продолжал сторожить дорогую им полянку от недобрых и непрошеных гостей.
Незаметно наступила зима. Снег накрыл лес белым пушистым одеялом. Выздоравливал и наш зайка. Его серая шубка превратилась в белоснежную, и он сам стал похож на маленький сугроб. Друзья искренне радовались таким переменам. Каждый вечер они вновь собирались вместе в просторной норке гостеприимного хомячка и коротали холодные вечера в кругу неразлучных друзей.
Но однажды они заспорили о том, кто самый красивый в лесу. И вдруг зайка закричал:
- Конечно же, я! Посмотрите, какая у меня шубка! Такой ни у кого нет! Меня сама зима любит и наряжает! Кто сравнится со мной!
Хома попытался что-то возразить, но слова застревали в горле, и он многозначительно хмыкал. Бэла расстроено покачивала головой, а Ёж Ежович спокойно произнес:
- Красота должна быть не в одежде, а в уме!
Расстроенные друзья разошлись по домам. Хома всё время вздыхал и долго ворочался в своей постельке. А зайчик всё стоял у тёмного окна и о чём-то сосредоточено думал. Он вдруг осознал всю нелепость своего поступка. « Как прав мудрый Ёж Ежович! Красота - не снаружи, а внутри! Как же я мог обидеть друзей! Ведь они, рискуя собой, спасли мне жизнь»,- думал Серенький. А утром, обняв ещё спящего хомячка, зайка помчался к друзьям, чтобы попросить у них прощения. Ведь всякая ссора красна примирением, а дружба дороже всего на свете!
Адрес картинки:http://www.xrest.ru/original/339392/
Сказка переведена на болгарский язык Генкой Богдановой
ГОРСКА ИСТОРИЯ
Превод на български език: Генка Богданова
В гората, която е зад широките ечемични полета, сред столетните корени на величествените дървета живеел малкият и добър хамстер - Хома. Той имал много приятели. На самия връх на разклонения бор, в уютна и топла хралупа, живеела катеричката Бела. Недалеч, в топла дупка живеело пъргавото зайче Сивушко, а в дерето се бил разположил мъдрият Еж Ежович.
Още с първи те лъчи на слънцето катеричката започвала своята ежедневна работа: събирала шишарки, измъкваше от тях ядките и ги складираше в хралупата. След това се спускаше на земята за гъби и бързо се връщаше на дървото за да наниже набраните гъби на клончета ,за да ги изсуши.
Щом се събудеше Хома поемаше към полето, за да събира зрънца. А срещу него вече бързаше таралежът, носейки на гърба си дъхави плодове. Всички били заети със своите работи, готвейки се за дългата и студена зима, пълнейки складовете си с вкусни хранителни запаси.
А вечерта приятелите се събирали на малка полянка около дома на хамстерчето и весело прекарвали времето. Катеричката гощавала приятелите си с малини, таралежчето носело изсушени плодове и ягодки, а хамстерчето ги черпело с вкусни ечемичени зрънца. Всеки се стараел да сподели с приятелите си своите приключения и животинките дружно се смеели на триковете на веселото зайче.
Ден след ден спокойно течал живота им. Славата на здравата им дружба се разнесла из цялата гора. Стигнала тази вест и до хитрата и коварна лисица.
- Ето ти за мен вкусна вечеря! – решила Патрикеевна.
Целият ден обикаляла из гората ,за да търси тази дружна компания. Изморена и ядосана се върнала с празни лапи в своята дупка.
- Как да ги намеря! - замислила се рижата.
Мислила, мислила и накрая измислила. Не случайно в гората я наричат измамница.
Надвечер на следващия ден, събрала малко вързопче и се отправила към свраката. Белочелата весело грачела на високия ясен.
- Мила! – сладко промълвила Лисана. – Вчера ходих на гости в съседната гора да навестя болната си леля и срещнах зайката, роднина на нашия заек. Тя ме помоли да поздравя племенника й, а и подарък ми даде да му предам, но аз не зная къде да го намеря. Гълъбице, помогни ми! ти летиш нависоко и всичко знаеш. А за твоя ум се носят легенди!
- Възгордяла се глупавата сврака и отговорила:
- добре, ще ти помогна. Тичай след мене, ще те водя, там и ще намериш Сивушко. към заветната полянка.
- А в това време, завършили своите работи, приятелите се събрали при хамстерчето. Припявайки си весело натам подскачало и зайчето.
- Катеричката набързо нанизвала последните набрани през деня гъбки. Бавно кретал таралежът, размишлявайки над преживяното през деня. а Хома се подготвял да посрещне гостите си. Той почистил дънера от боклука, покрил го внимателно с листа и насипал в тях вкусни зрънца. Лиса, притаена в храстите, зорко наблюдавала какво става. Първо се появило зайчето.
- - Каква прекрасна вечеря за мен! – помислила лисицата и от удоволствие се облизала.
Почувствал опасността лалугерът високо извикал:
- Зайко, пази се!
- Заекът се втурнал да бяга, но лисицата , изскачайки от своето прикритие , все пак успяла да го хване за лапичката. В този миг ,лалугерът се хвърлил към злосторницата и забил в рижата й муцуна своите остри нокти. От изненада лисицата изпуснала плячката си и завила от болка. В това време от другата страна на муцуната й се забили острите игли на таралежа, а отгоре ,върху главата й се посипали бодливи шишарки. това била Бела, която ловка замервала с тях лисицата. Изплашената злосторница си плюла на петите и избягала. А бедният заек лежал на поляната и стенел.
- Не трябва да пускаме Сивушко в гората! Нека поживее при мен, докато не се оправи. казал Хома.
И заживели заедно. Мъдрият Еж Ежович всяка сутрин донасял листенца от живовляк и превързвал болната лапичка, а вечерта бързал да го нагости с ягодки и пресни ябълки.,
които носел неизвестно от къде. Катеричката се спускала от дървото с орехи и разказвала на приятелите си новините, донесени от бъбривата сврака. От нея всички разбрали, че лисицата е напуснала гората и се е преместила при леля си в съседната гора. Но смелото малко хамстерче продължило зорко да бди над скъпата им полянка за неканени лоши посетители.
Незабелязано дошла зимата. Снегът покрил гората с пухкаво одеало. Оздравял и нашият заек. неговата сива шубичка се превърнала в белоснежна и самият той започнал на прилича на мъничка снежна пряспа. Приятелите му от сърце се радвали на тази премяна.
Всяка вечер те отново се съэбирали заедно в просторното подземие на гостоприемното хамстерчеи прекарвали студените вечери като компания от неразделни приятели.
Но веднъж те заспорили кой е най-красив в гората. И изведнъж заекът се развикал:
- Разбира се, аз! вижте каква шубичка си имам! Такава няма никой друг. мен и зимата ме обича и ме премяня. Кой може да се сравняма с мен?!
- Хома се опитам да възрази, но думите му се затъкнали в гърлото и той многозначител-но изхъмкал. Бела разстроена поклатила глава , а Еж Ежович спокойно казал:
- - Красотата не е в дрехата, а в ума!
Разстроените приятели се разотишли по домовете си. хома през цялото време въздишал и се въртял в постелята си. А заекът стоял до тъмния прозорец в дома си и съсредоточено мислел. И тогава осъзнал нелепостта на своята постъпка. „ Колко прав е Еж Ежович! Красотата не е отвън, а отвътре! как можах така да обидя приятелите си? Нали те, рискувайки живота си, спасиха моя живот…“ – размишлявал Сивушко.
А на сутринта, прегръщайки все още съненияХома, зайко се отправил към приятелите си да им иска прошка. Нали всяко помирение е по-добро от скарването, а дружбата е по-скъпа от всичко на света!