Жажда съм, но неутолима, запомни,
затова на глътки бавно ме отпивай.
Чашата с любов и нежност напълни,
от аромата тайните мои разкривай.
Жарава съм, но неугасима при това
аз в пламъците огнени се раждам,
за да те приютя и стопля за нощта,
на любовта от силата се прераждам.
Жена съм, на тиха стихия приличам,
във вълшебство живота ми превърна.
С душа цяла, мили мой, теб обичам,
да мога искам сега да те прегърна.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Я жажда. Я неутолима
Пью осторожно мелкими глотками
Испей из этой чаши мой любимый
И будешь знать что дальше будет с нами.
Я зной неугасимый, я сгораю
Но в пламени огня моё рожденье
Я в эту ночь любовь благословляю
Любовь на самом деле воскресенье.
Я женщина, а женщина — стихия
И охраняема святыми небесами
И всей душой хочу твоей любви я
Обнять и встретиться с любимыми глазами.