О, виждам...Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала,
че музите понякога тъжат?
Понякога си тръгват и в забрава
потъват белите листа,
а друг път гневни и сърдити
/тъй както музата ми е сега/
обръщат гръб с юмруци свити-
За отмъщение ли? Ах, нима..?
-О, музо! Как в мене щом си се родила,
аз бих могла да съм те наранила?